Марин льо Пен може да стане следващият президент на Франция, Орбан е несменяем в Унгария, същата е картината в Турция, Полша, Русия, Бразилия – крайнодесните консерватори са навсякъде във възход. Как изглеждат нещата в Германия – една страна, която поради близката си история се смята за имунизирана от подобни залитания?

В неделя в провинция Саксония-Анхалт ще се проведат местни избори и всичко сочи, че крайнодясната „Алтернатива за Германия“ може да излезе победител от тях. Какво общо имат едни местни избори със световната политическа карта и дори с германската такава?

Всъщност от резултата в тази източна провинция зависи до голяма степен как ще се позиционират всички останали партии в Германия. Въпреки че любимата тема на националистите в Германия - бежанците, вече отдавна не е на дневен ред, въпреки че партията е раздирана от вътрешни кризи и противоречия и въпреки че от близо година тя е обект на наблюдение от Службата за защита на конституцията, успехът на крайнодесните засега изглежда сигурен.

Според последните социологически проучвания почти един от всеки четирима души може да гласува за AЗГ на изборите в неделя. Точно както преди пет години, когато AЗГ - по това време все още с вече напусналия я двигател Андре Погенбург - се превърна във втората по сила сила партия в парламента на провинцията от самото начало.

Бежанската картия бе сменена успешно с пандемичната

Преди пет години на дневен ред бяха бежанците. И макар че в Източна Германия броят им бе десетки пъти по-малък от броя ми в западните провинции, местните се обединиха в страха си от чужденците. Сега бежанци по границите няма. Затова партията се преориентира бързо и се възползва от недоволството от противопандемичните мерки.

Всъщност социологическите проучвания сочат, че AЗГ може да повтори силния си резултат от 2016 г. в Саксония-Анхалт, за разлика от Райнланд-Пфалц и Баден-Вюртемберг през март. В Саксония-Анхалт AЗГ дори има шанс за първи път да стане най-голямата сила във федерална провинция. Правителство, водено от AЗГ, вероятно не се смята за реалистична опция от никого. 

Всички партии вече обявиха, че няма да сътрудничат и да се коалират с АЗГ по никакъв начин. Тя вече е припозната като основната заплаха за демократичните партии и дори за демократичното общество.

Проблемът с крайнодесните не са само скандализиращите им изяви и речи.  При тях не става дума просто за вербални гафове, а за вълна от насилие, която тази партия неколкократно предизвика, смята и журналистът от Лайпциг Михаел Краске. В разговор с чуждестранни кореспонденти в Берлин той направи анализ на ситуацията и обясни защо се е стигнало до нея.

Езикът и тонът на политическия разговор бе покварен от АЗГ. Но трябва да имаме предвид, че не става дума само за отделни гафове и изтървани думи от страна на някои членове на партията, а за съвсем целенасочена стратегия, предупреждава той. 

„С десетките си расистки и човеконенавистни реплики лидерите на АЗГ променят атмосферата, това не са случайно изтървани думи, това е опит да се накара гражданското общество да свикне с този нов тон на говорене, да спре да прави впечатление насъскването срещу хора от друга религия, друга раса или с друг цвят на кожата, към бежанците. Но този начин на говорене има и последствия. Всяка крайнодясна атака е предшествана от подобно говорене. Само през 2016 година – година след отварянето на границата за бежанци от съседните на Германия страни, имаме 3500 нападения над бежанци и бежански домове. Политическата реторика даде крила на крайнодесния терор“, предупреждава Краске, който от години изследва крайнодясната сцена. 

„Ако разгледаме внимателно наратива на политиците от АФД, ще видим фрапиращи неща. Ето един пример. Александър Гауланд, почетният председател, който е смятан за умерения възрастен политик на тази партия, всъщност яростно защитава политиката на „размяна на населенията“. Това бе и основният мотив за атаката на терориста Щефан Б. Хале, който през 2019 година нападна синагогата в града. Така че можем да видим пряката връзка между реториката на политиците и нападенията срещу хора“, категоричен е Краске.

Саксония-Анхалт се смята за крепостта на „Алтернатива за Германия“. Какво се случва там сега, дни преди местните избори?

Регионалното крило на АЗГ в тази провинция се смята за традиционно силно крайнодясно. Членовете му не се  ограничават само с вербално насъскване срещу новите бежанци, а и с реторика срещу германците от турски произход. Ако разгледаме предизборната програма на АЗГ в Саксония-Анхалт, ще видим, че тя прилича много на националистически манифест. В нея става дума за „постепенно измиране на германското население“. Кандидатите за бежански статут са наричани в тази програма кандидати за социални помощи. Пропагандира се националистическо разделение на помощите – тоест да се прави нещо само за германските деца. Ислямът се нарича „некултурна религия“. 

В частта си за културата предизборната програма на АЗГ настоява за спиране на субсидирането на свободните дейци на културата и произведенията им и вместо това да се дават субсидии само на произведения и творци, които се занимават с „германска“ култура. Иска се закриването на програмите за интеграция. „Има една програма за борба с расизма в Саксония-Анхалт. АЗГ твърди, че расизъм не съществува вече и затова тази програма трябва да се закрие. Така че местното партийно крило е в най-крайния ъгъл на крайнодесния спектър и разполага с ядро от избиратели, които ще пуснат бюлетина за тях не въпреки, а именно заради тези им възгледи“, допълва Краске.

В едно проучване на университета в Лайпциг това се потвърждава – наблюдава се радикализиране на избирателите, което върви заедно с радикализирането на партията. Според изследването над 50% от избирателите на АФД имат латентни или манифестирани крайнодесни възгледи за света. И въпреки че АЗГ има една кризисна година зад гърба си, в която бе подложена на наблюдение от контраразузнаването и претърпя вътрешни раздори между умерените и крайните си членове, е напълно възможно партията да излезе като победител на местните избори в неделя.

Кой избира „Алтернатива за Германия“? 

Обикновено отговор за тези избори се търси в икономическите неволи на хората. Но учудващото е, че според организацията „Анхалт-Саксония Монитор“, която наблюдава икономическото и социалното развитие в региона, хората в провинцията всъщност смятат, че живеят добре и имат положително мнение за икономическото и личното си благоденствие. През последните 16 месеца обаче в сметката влиза пандемията, както и някои решения, които се сблъскаха с критика на всякакви нива. АЗГ успя да спечели от това със сигнала – управляващите не се справят добре. Но не само това окрилява възхода на крайнодесните.

Михаел Краске има детайлни наблюдения върху това:

„Има особености на бившата ГДР.  В сравнение с ФРГ расизмът в новите провинции е много по-висок от този на Запад. Друга особеност е критичността към демокрацията като обществено устройство. Източногерманците искат също демокрация, но критикуват дефицитите и някои грешки, като за тях не се обръщат към конкретната институция или политик, който е направил грешка, а прехвърлят проблема върху демокрацията като обществено устройство. Разбира се, това не означава, че в източните провинции расизмът и липсата на разбиране за демократично устройство са нещо естествено – не, не са. Но има нещо, което се пропуска в тези дискусии, а то е насочващо. В ГДР съществуваше огромен проблем с расизма и национализма, който обаче бе замитан под килима и за него се мълчеше. Има няколко случая на истински погроми срещу чужденци и дори убийства, за които не се казва нищо.

Друг проблем е, че в ГДР като в целия източен блок, нямаше свобода на движението и броят на чужденците десетилетия наред бе маргинален, хората не са свикнали да живеят с различни култури. След 1989 година западните националсоциалисти откриха в източните провинции плодородна почва за идеите си и бързо се свързаха с местни симпатизанти. Към това се прибавят и десетилетията икономическа и социална несигурност, свързани с трансформациите в източните провинции и преходът, който обществото на ГДР трябваше скоростно да извърши.

Хиляди работни места бяха затворени, хората се изправиха внезапно пред една непозната за тях система и трябваше бързо да се ориентират в нея, за да оцелеят. Разпаднаха се съществуващите граждански струкутри и в този вакуум се настаниха не само новите демократични организации, но и крайнодесни и националистически такива. През 90-те години отново бяхме свидетели на огромна вълна от крайнодясно насилие, бе опасно да си човек с друг цвят на кожата в дълбокия Изток. За това все още не се говори много и до днес“, изброява Краске.

В провинциите на ГДР се създаде и терористичната организация, убила на случаен принцип и само от омраза 10-има чужденци. Тези крайнодесни организации и мрежи съществуват и до днес и в тях вече има второ поколение крайнодесни националисти. 

Всички тези проблемни точки бяха отричани или премълчавани десетилетия наред. Все още мантрата сред всички политически партии гласи: „Не всички са такива“, вместо просто да погледнат статистиките, посочва журналистът. И стигаме до реалния проблем. През 90-те години крайнодесните бяха просто улични терористи, които после се вляха в движението „Пегида“, а днес си имат партия. 

„Основното послание на тези хора е, че обществото трябва да е хомогенно, не мултикултурно. Този възглед се обслужва и от демократичния ХДС“, критикува журналистът.

Към Източна Европа АЗГ има лицемерно положително отоншение. От една страна партията изразява симпатиите си към националистическите консервативни парвителства в Полша и Унгария, но в предизборната им програма има съвсем ясен параграф, който е насочен срещу „миграцията по бедност“ от страни от Източна Европа.

Резултатът от Саксония-Анхалт ще е важен и за резултата от парламентарните избори през септември. Въпросът тук е дали Зелената партия ще успее да пренесат възхода си от останалите провинциии на изток. Бившата ГДР е труден терен за тях. Също така е важно дали ХДС ще успее да се разграничи ясно от АЗГ. Не на последно място и вътрешните борби в самата АЗГ могат да окажат сериозно влияние на резултата. Но така или иначе партията ще остане основен фактор в политиката в тази провинция и в цяла Германия.