В Австралия защитните маски срещу COVID-19 може скоро да бъдат рециклирани за подобряване на съпротивлението и еластичността на асфалта по пътищата. В САЩ те се използват в производството на училищни чинове или пътна настилка. Във Франция някои маски намират втора употреба в автомобилостроенето.

Тези употребени индивидуални защитни средства обаче все още са далеч от пълно рециклиране.

В опит да намали разпространението на пандемията планетата увеличи замърсяването с пластмаси. По данни на Американското химическо дружество всеки месец по света се използват най-малко 129 милиарда маски, съставени от полипропилен, ластик и метал, или повече от 4 милиарда на ден. Резултатът е, че те се трупат по паркинги на супермаркети, по речни брегове, запушват канализации или задушават морски животни.

Още през лятото на 2020 г. Конференцията на ООН за търговията и развитието, която цитира фирмата "Гранд Вю рисърч", прогнозира, че през цялата 2020 г. по света ще се продадат маски за 166 милиарда долара, спрямо 800 милиона долара през 2019 г. В секторите на туризма и риболова Програмата на ООН за околната среда приканва правителствата да възприемат управлението на тези отпадъци като основна обществена услуга. Според програмата са необходими 40 милиарда долара само за управление на вредните въздействия от попадането на тези нови замърсители във водата.

Появяват се обаче надежди за осигуряване на нов живот на тези парчета пластмаса.

Три милиона маски - един километър път

Чрез смесване на стрити маски с натрошени строителни отломъци, екип от австралийски учени от Кралския технологичен институт в Мелбърн са получили цилиндър от гъвкав и много устойчив материал, който може да се използва за един от пластовете на пътната настилка.

За един километър пътна отсечка са нужни три милиона маски.

"Търсим партньори за преминаване към реално приложение и изработване на пилотен път", каза членът на екипа Мохамед Сабериан, който разчита на качествата на устойчивост на опън на маските.

Включил се е и болничният сектор. Във Великобритания редица болници са инвестирали в машина за пресоване, произведена от фирмата "Търмал Компакшън груп" от Кардиф в Уелс, която разтопява хирургически маски и престилки и ги превръща в блокче синкава пластмаса, от която после се правят градински маси и столове.

Във Франция също се появяват варианти. Парижките болници и големи фирми като гиганта в производството на строителни материали Сен Гобен и телевизията Те Еф 1 събират маските си в кутии за разделно събиране на отпадъци. Съставките им се разделят и се запазва само полипропиленът, който под форма на гранули се използва в автомобилостроенето.

В някои страни инициативите идват от местни общности, като Ванкувър в Канада, който използва все повече контейнери за разделно събиране на отпадъци.

Нововъзникналият интерес обаче се сблъсква с ниската стойност на материалите в маските и липсата на рентабилност на тази дейност.

"Разходите по събиране, сортиране и рециклиране са много високи спрямо стойността на получения материал", предупреди Том Саки, генерален директор на "ТераСайкъл" в американския щат Ню Джърси. Компанията му продава картонени кутии за разделно събиране на отпадъци на фирми. В тях клиентите хвърлят употребените си маски, които след това се сортират в щата Охайо и биват рециклирани.

"Защо едно алуминиево кенче става за рециклиране? Защото стойността на алуминия е много висока, по-висока от разходите по събиране и преработка. А защо мръсна бебешка пелена или маска не стават за рециклиране? Защото излиза по-скъпо да бъдат събрани и преработени, като резултатът е незадоволителен, така че никой не рискува да се захване с това, защото няма възможност за печалба. Ето защо търсим спонсори. Ако някой е готов да поеме разходите, можем да предложим услугата", каза той. 

Материалът е на Изабел Малсанг, Елеонор Санс и Андрю Лийсън от Франс прес. Преводът е на БТА.