Бил ли е Хелмут Шмид нацист?

СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Един млад офицер от “Луфтвафе” (военновъздушните сили на нацистка Германия - б.а.) явно е бил надарен да служи на режима. На 1 февруари 1942 г. командирът му го атестира като човек с “организаторски талант”, “умения да се налага при трудни ситуации”, “добри служебни постижения”.

23-годишният млад мъж от Хамбург клонял към “шумно поведение”, но пък бил с “праволинеен характер”. И по отношение на идеологията бил непоклатим: “Стои здраво върху устоите на националсоциалистическия мироглед и има дарбата да предава това мисловно богатство и на други.”

Името на офицера е Хелмут Шмид. Същият, който от 1974 до 1982 г. беше канцлер на ФРГ, впоследствие автор на многобройни трудове. Той продължава да е икона на германските социалдемократи. И сега, в обединена Германия, Шмид е смятан за инстанция в политиката, всеки се съобразява с мнението му. Той е издател и на най-авторитетния седмичник за политика “Ди Цайт”.

Дали сегашните разкрития ще помрачат ореола му, още никой не се наема да прогнозира.

Във всички случаи Хелмут Шмид ще получи в аванс за 96-ия си рожден ден, който ще отбележи на 23 декември, най-кошмарния в живота си подарък.

На 8 декември от печат излиза биографичната книга “Хелмут Шмидт по време на мръсната война”. На 352 страници авторката Сабине Памперийн описва живота на бъдещия политик от раждането му до краха на Третия райх през 1945 г. Разследващата журналистка се позовава на документи от Държавния военен архив, касаещи кариерата на Шмид като офицер от “Луфтвафе”.

В днешния си брой сп. “Шпигел” публикува откъси от книгата.

Самият Шмид никога не е криел, че е служил в “Луфтвафе”. Известно е, че през 1941 г. се е бил в пордължение на 5 месеца на фронта край Ленинград и Москва, впоследствие е бил прехвърлен на Западния фронт, където го заварва вестта за капитулацията на Германия.

Според авторката на книгата като член на “Хитлерюгенд” (младежката организация на Националсоциалистическата партия – б. а.) и впоследствие като офицер Шмид е бил “заразен от нацистката идеология”.

Като младеж той е искал да членува в “Хитлерюгенд”. Баща му се възпротивил. За подобно членство той би трябвало писмено да гарантира арийския произход на сина си, но неговият баща - дядото на Хелмут, бил евреин. Момчето осъществява амбицията си за членство. Неговият клуб по гребане е приет като колективен член на “Хитлеровия младежки флот”.

Шмид винаги е твърдял, че не е участвал в съпротивата, но пък като една четвърт евреин имал големи проблеми по време на националсоциализма. Когато през 1937 г. започнал да служи във Вермахта, той смятал, че това е единствената смислена организация. Заминал на Източния фронт като доброволец, защо не искал да се шляе като страхливец. Той нито за миг не се поколебал да изпълни военния си дълг към отечеството, но никога не е бил нацист по убеждения.

Дори лично е позволил на журналистката Сабине Памперийн достъп до неговото досие, съхранявано в Държавния военен архив. Двамата са водили и обстоен разговор, но когато Шмид узнава за истинските й намерения – да напише книга, той й затръшва вратата.

Засега видният политик се въздържа от коментари. Той обяви само, че пише поредната си книга “Какво още исках да кажа”. Дали там ще проговори откровено за миналото си като лейтенант от “Луфтвафе”, още не се знае.

Коментарите в Германия относно сегашните разкрития са от "Разпни го, нацист ли е бил начело на изпълнителната власт", до " Оставете Хелмут Шмид за доживее спокойно дните си!"

Най-мъдър коментар дава историкът Михаел Волфзон за сп. “Фокус”: “За ексканцлера Хелмут Шмид важи това, което и за всички – миналото достига до съвременността обиктовено тогава, когато това минало не е било достатъчно анализирано.”

Ученият нарича “безукорно” журналистическото разследване на Сабине Памперийн, но и допълва: “Досега Шмид подслаждаше и омаловажаваше годините от миналото си при нацизма. Ясно е обаче, че той не е бил убиец, нито е вредил някому с доноси. Но пък със сигурост е знаел и виждал далеч повече неща, отколкото е признавал.”