Едва 37,8 от българите подкрепят свикване на Велико народно събрание, а за почти толкова няма причини за това. Цяла 1/5 нямат отговор.

Висок дял от респондентите в скорошна анкета - близо половината, нямат мнение и оценка какво е свършило 7-мото Велико народно събрание (което прие действащата Конституция на Република България) - по поколенчески причини, защото не са били свидетели, защото имат слаба историческа памет и най-вече - от слаба информираност.

Всичко това са изводи от анкета по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), която представиха днес по повод събитието „Конституцията на Република България - 30 години по-късно“.

Показателно е, че събитието бе уважено от конституционалисти, магистрати, министър Янаки Стоилов - доскоро форумите на БИПИ (които традиционно са остро критични към прокуратурата) не бяха посещавани от нито един член на правителството.

Какви са другите интересни отговори на 1702 пълнолетни респонденти по теми за генерални промени в държавното устройство. Специално бе уточнено, че участниците в допитването не са с правно образование или дори "изкушени" от правото.

Практически - успех за тезите Слави Трифонов. Подкрепата и очакванията са най-вече да се намали броят на народните представители, посочи д-р Радостина Ангелова, докато представяше изследването.

Иначе - като цяло нагласите за промени в КРБ не са толкова радикални - за изцяло нова конституция са 31%, а за промени само на отделни части - 44 на сто.

Нагласите общо са за завишаване на ролята и да се чува повече думата на гражданите.

Следните идеи за цялостни конституционни промени, получават подкрепа:

Да се въведе ограничение на мандата на министър-председателя до 2 мандата - 31 % одобрение.

Едва 29 % са "за" да се намалят мандатите на "тримата големи" в съдебната власт - председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Главният прокурор да бъде избиран пряко от гражданите желаят 26 на сто от запитаните.

А едва 25 % са "за" да се извади прокуратурата от съдебната власт.

Излиза, че публиката е по-скоро консервативна - най-малка е подкрепата за премахване на ВНС изобщо, като по-възрастните са още по-резервирани към това предложение. 

Доста ниска е и подкрепата България да стане президентска република.

И идеята за премахване на фигурата на главния прокурор е по-скоро с ниска подкрепа (такива предложения лансират например от Инициатива "Правосъдие за всеки" или от партията на Васил Божков - "Българско лято", б.р.).

По повод нуждата от ново Велико народно събрание, широката общественост доста ясно разбира, че това е тема, която се използва за партийни цели и неслучаен е скептицизмът към свикване на ново ВНС – 44% са негативно настроени.

Що се отнася до ролята на 7-мото ВНС, което създаде съвременната конституция преди 30 г. - едва 28 % я оценяват като положителна, 12 % - по-скоро негативна и 17 на сто са позиционирани по средата.

Само 18 % смятат, че парламентът, който зачеркна комунистическата конституция, има положителен ефект върху цялостното развитие на България, 13 % - че влиянието му е негативно и 20 % са по средата.

Но близо 50 на сто от анкетираните въобще няма представа за какво става въпрос.

Стоилов и организаторката на дискусията - Биляна Гяурова-Вегертседер от БИПИ.

 

Иначе добри думи за Конституцията на РБ днес казаха в краткото си слово проф. Янаки Стоилов (който е участвал в създаването ѝ), преподавателката и бивша номинирана за конституционен съдия Екатерина Михайлова, проф д-р Пено Пенев и мн. др.

Сужебният министър дори подхвърли идеята, че - макар за Конституцията да не е предвидена оценка на въздействието, "ние се нуждаем да видим как всички нейни разпоредби, всички нейни глави действат и какви са проблемите от това дейтиве".

Той отбеляза, че "обикновено инициативи за промени в Конституцията идват от хора, които не могат да се справят с текущото управление и проблеми".

"В българското общество част от хората, които изразяват критично мнение срещу Конституцията, всъщност изразяват своето критично – в повечето случаи основателно - неодобрение към политическия живот, към начина, по който функционира политическата система

Ако искаме авторитетът на Конституцията да се увеличава, трябва да подобряваме управлението", предложи Стоилов.

Екатерина Михайлова каза, че следейки бурните дебати от миналато лято насам, дори на моменти не е могла да разбере какво се иска от основния закон на страната.

Тя прогнозира, че "горещата точка" и за следващия парламент ще е Глава 6 - за съдебната система (на която са посветени 4 от 5-те досегашни промени в КРБ, б.р.).

Михайлова отбеляза с усмивка, че дори вчера е гледала първото участие на проф. Янаки Стоилов на Пленума на ВСС:

"Дори само това, което видях от вчерашния ден (пленума на ВСС, който Клуб Z описа подробно, б.р.), ми дава основание да си мисля, че там нещо не е както трябва – и като нормативна основа, и като приложение", каза Михайлова.

Относно отговорите на респондентите обаче доц. Антоний Гълъбов изтъкна, че на въпроса - чели ли сте конституцията, у нас само 22 % отговарят "да".

Чуха се най-различни и интересни идеи: от пълно пренаписване на главата "Съдебна власт" - най-вече отделяне на прокурорите и следователите от съдиите, до това - да се намали бройката на пратените от политиците в Съдийската колегия на ВСС от 6 на двама, или да падне мандатът им на 3 години.