За абсурдно дело за делба между развеждащи се съпрузи съобщават от Инспектората на ВСС, който следи и за бавно правораздаване. Преди няколко дни от ИВСС съобщиха за абсурда, който е започнал в Районен съд-Етрополе през 1996 г. и касае делба всичко на всичко на... два имота.

Иначе ИВСС е разгледал 159 заявления за компенсация на вреди от бавно правосъдие за периода 1 януари - 31 март 2021 г., като е установил, че 96 от тях са основателни - 21 по наказателни и 75 - по граждански, търговски и административни дела, допълват оттам.

Относно делото в Етрополе - както казахме, то е образувано през 1996 г. (за справка - министър-председател тогава е Жан Виденов - б.р.), като разглеждането му във фазата по допускане на делбата е продължило до 2009 г. Това е така, защото е спирано на два пъти пред две инстанции, тъй като двамата сдъделители спорят за собствеността върху придобитите през време на брака им имоти. Така само предварителното производство пред РС - Етрополе във фазата по допускане на делбата отнема 4 г. и 6 мес. То изчаква друго дело в Луковит, посредством което двамата опитват да изяснят собствеността върху имотите си.

Въззивното производство пред Софийския окръжен съд продължава близо 9 години и 3 месеца, като е било спряно в периода от 2001-ва до 2008 г., като и то чака РС - Луковит да се произнесе по имотите, защото е установено, че единият съпруг притежава по-голяма идеална част от правото на собственост върху делбените имоти.

Когато все пак преюдициалното дело в Луковит завършва на 04.01.2008 г., делбеното производство бива възобновено без окръжният съд на София да бърза - чак на 22.12.2008 г. На всичкото отгоре решението на Луковит се оказа непълно, и Окръжен съд-Ловеч връща делото да си го допишат. А накрая ВКС отменя и това решение на окръжните съдии в Ловеч и го връща пак там - но на друг състав.

След всички перипетии в крайна сметка решението за допускане на дела на Софийския окръжен съд е влязло в сила на 30.10.2009 г., а определението за насрочване на съдебно заседание по делото е постановено на 05.05.2011 г.

Забавяния са допуснати и при организацията на съдебните заседания и събирането на доказателства вече в същинското производство, поясняват от Инспектората. В съдебно заседание по делото на 13 ноември 2013 г. е допусната една експертиза, която да определи размера на разноските по поддръжка на оспорваните имоти, възнаграждението за отговорното им пазене и стойността на подобренията.

В десет последователни заседания – от декември 2013 г. до януари 2016 г. са отложени поради отводи на назначаваните вещи лица, а още четири съдебни заседания са отложени, защото заключението по експертизата не е било изготвено.

В крайна сметка заключението е прието в съдебно заседание на 24 август 2016 г, но тъй като не е отговаряло на всички поставени въпроси, въпросното заседание на 24.08.2016 г. и последвалите още три заседания на съда са... отложени за допълване на експертизата. В резултат на описаните действия изготвянето на експертизата за двата имота е продължило повече от 3 години.

Ето и подробното съобщение на Инспектората:

Дело за делба на два недвижими имота между бивши съпрузи, продължило повече от 24 години, е едно от най-продължителните производства, констатирани от Инспектората към ВСС при проверка на 159 заявления за компенсация на вреди от бавно правосъдие за периода 1 януари - 31 март 2021 г. От тях 96 са основателни, като 21 са по наказателни, а 75 - по граждански, търговски и административни дела.

Делото е образувано през 1996 г. пред Районен съд - Етрополе, като разглеждането му във фазата по допускане на делбата е продължило до 2009 г. Основната причина за продължителността на спора в първата фаза на делбеното производство е, че то е било спирано два пъти - по веднъж пред първоинстанционния и пред въззивния съд, като причината за спиранията са водените между съделителите спорове относно собствеността върху придобитите през време на брака им делбени имоти. Първоинстанционното производство по гр.д. №5/1996 г. по описа на РС - Етрополе във фазата по допускане на делбата е с продължителност от 4 години и 6 месеца, като то е било спряно в периода от 17.05.1996 г. до 19.05.1999 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК (отм.) до приключване на гр.д. № 138/1996 г. по описа на РС - Луковит, образувано по предявен между съделителите иск на основание чл. 108 ЗС по отношение на делбените имоти. В движението на двете производства не са допуснати сериозни забавяния. 

Въззивното производство във фазата по допускане на делбата по гр.д. № 780/2000 г. по описа на СОС е с продължителност от близо 9 години и 3 месеца. То е било спряно в периода от 04.04.2001 г. до 22.12.2008 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.) до приключване на гр.д. № 326/2001 г. по описа на РС – Луковит, образувано по предявен между съделителите иск на основание чл. 97 ГПК (отм.) вр. чл. 21, ал. 1 СК (отм.) за признаване на установено, че в резултат на трансформация на лично имущество единият от съделителите притежава по – голяма идеална част от правото на собственост върху делбените имоти. В основното производство е допуснато забавяне при възобновяването му, като преюдициалното производство е приключило на 04.01.2008 г., а делбеното производство е възобновено на 22.12.2008 г. В преюдициалното производство по гр.д. № 326/2001 г. по описа на РС - Луковит са допуснати забавяния, тъй като постановеното в това производство решение е било непълно, в резултат на което производството по гр.д. № 575/2002 г. по описа на ОС - Ловеч е прекратено и делото е върнато на РС - Луковит за допълване на решението, като това е забавило приключването му с 1 година. На следващо място, постановеното по гр.д. № 438/2003 г. по описа на ОС - Ловеч решение е отменено с решение по гр.д. № 63/2004 г. по описа на ВКС и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, като в резултат разглеждането на въззивната жалба е започнало отново повече от 2 години и 6 месеца след подаването ѝ.

Разглеждането на делото във фазата по допускане на делбата е с продължителност от 10 години и 6 месеца. Първоинстанционното производство в тази фаза по гр.д. № 5/1996 г. по описа на РС - Етрополе е с продължителност от 8 години и 11 месеца. Забавяне e допуснато при започването на производството, като решението по гр.д. № 780/2000 г. по описа на СОС за допускане на делбата е влязло в сила на 30.10.2009 г., а определението за насрочване на съдебно заседание по делото е постановено на 05.05.2011 г. Забавяния са допуснати и при организацията на съдебните заседания и събирането на доказателства в това производство. В съдебното заседание по делото на 13.11.2013 г. е допусната СТЕ, която да определи размера на разноските по поддръжка на делбените имоти, възнаграждението за отговорно пазене и стойността на подобренията. Десет последователни заседания - на 12.12.2013 г., 24.02.2014 г., 29.04.2014 г., 12.06.2014 г., 16.07.2014 г., 04.12.2014 г., 06.07.2015 г., 23.10.2015 г., 10.12.2015 г. и 29.01.2016 г., са отложени поради отводи на назначаваните вещи лица, а още четири съдебни заседания са отложени, защото заключението по СТЕ не е било изготвено. Заключението е прието в съдебно заседание на 24.08.2016 г., но тъй като не е отговаряло на всички поставени въпроси, заседанието на 24.08.2016 г. и последвалите три заседания на съда са отложени за допълване на експертизата. В резултат на описаните действия изготвянето на СТЕ е продължило повече от 3 години.