Много съм си мислил върху тези думи на юдейските старейшини отпреди около 2000 г. Които са чиста политика и в крайна сметка отразяват това, което е вътре в нас – каквато би трябвало да е функцията на една чиста политика.

Да припомним: разговорът се развива, когато Пилат – личност, обединяваща изпълнителна власт, прокурор, съд и пр., разпитва Христос. С почуда научава, че – да, той е Цар, но не – няма да дава ядове, защото Неговото царство „не е от тоя свят“. И предлага на юдеите да освободи „техния Цар“.

Те обаче толкова искат да го разпнат, да го премахнат, да им се маха там от главите - че само и само Пилат да удовлетвори желанието им, казват немислимите наглед думи: „какъв цар е тоя, бе – наш ли?! Та, ние нямаме друг цар освен римския Кесар“. Дотогава си се борил срещу същия този Рим и дори си вдигал разни пустинни, прашни въстанийца най-редовно, воден от същите човешки уж добри намерения.

А защо това трябва да ни интересува нас?

Днешните времена са богати. На какво са богати – на чест, на достойнство, на доблестни, почтени и морални лидери ли? Не, на това са сякаш бедни.

Богати са на страсти и подобни на тази мерзости. Богати са на раздвоение, на бучене, което не ти дава да чуеш и видиш истинската картинка, на разправии и боричкания, на „брат срещу брата...“ са богати. Един въртоп и шумящо главозамайване, посветени само на целта - „искам“. Искам да бъде разпнат!

Ето затова са дъно на всички дъна юдейските т. нар. политически и духовни лидери от тогава – старейшините и първосвещениците. За какво мислите, че са ни разказани всички тия случки - за урок по история? Не.

Конформизъм.

Подмазвачество.

Опортюнизъм.

Релативизъм.

Предателства.

Колаборационизъм дори със завоевателя - с врага ти.

На всичко това и много повече сме способни и днес, само и само да стане нашето, преследвано с все същата страст.

Кесарят е тук и днес - у всеки един едно малко кесарче (е, при някои - по-едричък). Пред него сме готови с всяка нова мръсотия и всяко малко компромисче ден след ден да се покланяме и да декларираме властта му точно така - публично и звучно.

Хората днес си мислим, че много знаем. Но всъщност в главите ни е гърмяща чалготека – дори и на тия, които се фукат, че слушат Берлиоз. Един световен денонощен неспиращ тътен, объркване и разместване на полюсите, в който ни заглавичкват с песни за ферарита, които 99,99 на сто от слушащите никога няма дори да покарат за едно кръгче. Но именно този шум и тъжният субуфер на неспиращия танц ти крещят в ухото: мачкай, лъжи и мами, гордей се и мразѝ, яж и пий, само и само да имаш нещо... Пък после ще му мислим!

Една скоба, докато си говорим за политика: помните ли онова момче, което спечели някакъв денс формат при втората днес политическа сила? И Слави Трифонов каза, че му подарява Ферари и му го подари – но дотук се оказа лесното. А помните ли какво каза момчето, което очевидно се озова с ферари, без да е... човек за ферари? Каза, че че ще му тури газ.

Така и ние с нашите празници - може да им турим газ. В смисъл – да извратим целия замисъл до неподозирани размери, да променим същината, мислейки за яйца и птици, само как да се наплюскаме и напием повечко (а в българския вариант – и да не ни става течение).

Между другото - пише на едно друго място в евангелието – и онези люде тогава са бързали да ядат пасхалното агне. Яло им се е на хората – има ли лошо? Откъде накъде ще се занимават с някакви си Месии, грехове и думи за царството небесно. Не са се променили много нещата, когато си гладен...

Какво искам да кажа с тези разхвърляни думи?

Че може и за много важни неща да използваме времето, което открай века ни се дава с няколко дни без работа, без земни грижи – след Христовото Възкресение. Да се поогледаме вътре в себе си, да видим злия Кесар и да видим какво в крайна сметка ще правим с него?

Не просто важни, а - бих казал - жизненоважни неща са това.

Защото и Възкресението, и Изкуплението, осъществено чрез него, и Възнесението после са в крайна сметка за победители. За нежелаещи да се спогодят и да направят достлук, безпринципна коалиция с Кесаря. Която си е чисто робство, наречено по по-приемлив начин.

Доколоко успяваме е съвсем отделен въпрос.

Христос Воскресе.