Започва Страстната седмица, с която завършва Великият пост. Тя е посветена на последните дни от земния живот на Иисус Христос - от Вход Господен в Йерусалим вчера (т. нар. Цветница, или Недея вайя), през Пасхата и разпятието в петък и Възкресението рано в неделя.

Днес, на Велики понеделник, Божият син влиза в Йерусалим за Пасха и намира храма в града, пълен с търговци. Той разгонва менячите на пари и продавачите на гълъби с цитат от пророк Исая от Стария завет: „писано е: „домът Ми дом за молитва ще се нарече“, а вие го направихте разбойнишки вертеп.“ (Евангелие от Матей, гл. 21 ст. 12).

Оттук идва изразът, адекватен и използван до ден днешен - да изгониш търговците от храма.

Велики вторник е определен за поучения. Тогава Христос разказва притчите за бедната вдовица с 2-те лепти, за талантите и за 10 разумни и 10 неразумни девици. Олиото в светилниците им е символ на любовта, която никога не бива да загасва, т.е. „горивото“ ѝ да не свършва.

Велика сряда е денят, в който е взето решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника.

На Велики четъртък Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.

На Разпети петък се припомнят великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. А накрая - разпънат между двама рабойници.

През Велика събота се възпоменава погребението на Христос и слизането Му в ада. В събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресението.

През тази последна седмица от 49-дневния Велик пост богослуженията са в особен ред и са повече и по-дълги. Монашеската традиция е съвсем строг пост - дори без олио, а много православни на Разпети петък предприемат т. нар. тримирене - пълно въздържание от храна и вода.

Църквите в страната са отворени за вярващи при спазване на противоепидемични мерки. Изисква се дистанция от метър и половина между миряните, които трябва да носят маски. Потокът от хора също трябва да се регулира, напомня БНТ.