Промяната на границите на Балканите е опасна идея, която може да доведе до сериозни последствия. Това заяви германският външен министър Хайко Маас в Косово, където е на посещение днес.
Маас коментира нонпейпър, който се обсъжда бурно в дипломатическите среди в Европа от февруари насам. В този документ, чието авторство е неизвестно, се предлага прекрояване на Западните Балкани. Според авторите така щели да се преодолеят конфликтите, останали след разпада на бивша Югославия.
Документът е озаглавен „Западните Балкани – нов път напред“. Според него трябва да се променят границите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия и Северна Македония. За първи път този нонпейпър е пратен в Брюксел от словенски сайт.
Косово трябвало да се присъедини към Албания, а Босна и Херцеговина да се разпадне. Населената с хървати част от Босна и Херцеговина трябвало да стане част от Хърватия, а със сърби – от Сърбия. Остатъкът от Босна, населен с мюсюлмани, трябвало да избере с референдум дали иска бъдеще в ЕС или да се ориентира към Турция. Северна Македония също трябва да се раздели на етнически принцип.
Реакцията сред европейските политици бе остра.
„Нови граници на етнически принцип са в ясно нарушение на международната балканска политика от края на войната в Югославия. Политиката спрямо новосъздадените държави в региона е да не се пипат границите при никакви условия. Това би отворило кутията на Пандора“, коментират дипломати в Брюксел.
„Идеята, че сложни социални и политически въпроси могат да се решат чрез преначертаването на граници е не само нереалистично, а и много опасно“, заяви и Хайко Маас.
Зелените в Германия също реагираха. „Границите на Балканите с анеприкосновени и трябва да се запазят“, заяви говорителият на зелените по източноевропейските въпроси Мануел Сарацин.
Според зелените нужно е да се признае Косово и да се завърши процеса по създаване на гражданско общество в Босна и Херцеговина, както и да се отвори първата глава за преговори за прием в ЕС със Северна Македония и Албания.
Все още не е ясно чия идея е документът. В началото той бе приписан на словенския премиер Янеш Янса. Той обаче отхвърли обвинението. Въпреки това албанският му колега Еди Рама посочи, че е виждал вече този документ и той му е бил показан именно от Янса. Словения поема председателството на ЕС през втората половина на тази година. Очаква се тя да сложи на дневен ред наболели въпроси на балканските държави.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
