Русия ще ограничи до октомври плаването на военни и други държавни кораби в три зони около украинския полуостров Крим, анексиран от Москва. Това съобщи днес руското министерство на отбраната, цитирано от Франс прес.

Напрежението между Русия и Украйна се засилва все повече от няколко седмици - Киев обвинява Москва, че търси повод за война с цел да нахлуе на украинска територия, а Москва обвинява Киев, че готви офанзива срещу проруските сепаратисти в източните украински региони.

Русия струпа войски в Крим и започна военноморски маневри в Черно море.

"От 21.00 ч. на 24 април до 21.00 ч. на 31 октомври временно се спира осъществяването на правото на мирно преминаване през териториалните морета на Руската федерация за чуждестранни военни кораби и други държавни плавателни съдове", се казва в бюлетин на управлението по корабоплаване към руското военно министерство, цитиран от РИА Новости.

Става дума за три зони около най-западната част на Крим, край южните му брегове от Севастопол до Гурзуф и за "правоъгълен район" близо до Керченския полуостров недалеч от Опукския резерват. Последната е най-спорна, тъй като е близка до Керченския проток между Черно и Азовско море, който е от решаващо значение за износа на зърнени храни и стомана от Украйна, отбелязва АФП.

В миналото там са ставали сблъсъци; през 2018 г., например, Русия задържа там три украински военни кораба. Киев и Западът обвиниха Русия, че съзнателно "възпрепятства" минаването на търговски кораби през Керченския проток. Москва претендира за контрол върху него с оглед анексията на Крим и с цената на големи разходи построи над протока мост, който да съедини територията й с анексирания полуостров.

Още в четвъртък, преди да стане ясно кои зони ще бъдат засегнати от ограниченията, украинското външно министерство разкритикува мерките като "узурпация на суверенните права на Украйна".

Ведомството изтъкна, че по силата на Конвенцията на ООН по морско право "Русия не бива нито да възпрепятства, нито да създава пречки за превоза през протока към пристанищата в Азовско море".

Украинският военноморски флот междувременно обвини руската Федерална служба за сигурност, че нейни катери са се опитали да възпрепятстват дейността на негови кораби на бойно дежурство. "Въпреки провокациите", украинските военни кораби продължили да изпълняват възложените им задачи, се казва в изявлението.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви в четвъртък, че е време за деескалация на напрежението, след като наложи нови санкции срещу Русия, предаде Ройтерс.

Байдън каза, че все още има поле двете страни да работят заедно.

"Бях ясен пред (руския) президент (Владимир) Путин, че ние можехме да стигнем много по-далеч, но избрах да не постъпвам така. Избрах да бъда пропорционален", каза американският президент пред журналисти.

По-рано през деня САЩ обявиха нови санкции срещу Русия заради редица нейни действия - от предполагаемата й намеса в президентските избори миналата година до напрежението с Украйна.

Санкциите на САЩ, обявени в четвъртък, включват експулсиране на десет руски дипломати, смятани за свързани с разузнаването, рестрикции срещу 6 руски компании, заподозрени в подкрепа за кибератаки на руското разузнаване, забрана американски финансови институции да купуват директно руски държавни ценни книжа и санкции срещу редица физически и юридически лица.

Поканата, отправена от Байдън към руския му колега Владимир Путин, да се срещнат остава, потвърди вчера говорителката на Белия дом Джен Саки, цитирана от Ройтерс.

Съединените щати смятат, че една среща на върху с Русия би била добра стъпка напред към установяването "на стабилни и предсказуеми отношения" между двете страни, каза Саки.

Има "нисък до среден" риск Русия да нахлуе в Украйна през следващите няколко седмици, прогнозира междувременно високопоставен американски военен, цитиран от Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че коментарът на генерал Тод Уолтърс, командващ силите на САЩ и НАТО в Европа, е първата подобна оценка на фона на засилващото се безпокойство във връзка с придвижването на руски войски към границите с Украйна.

Петнайсет американски сенатори, сред които както демократи, така и републиканци, внесоха законопроект, забраняващ на президента да извади страната от НАТО без одобрението на горната камара на Конгреса, съобщи още Ройтерс.

Комисията на Сената по външните работи вече одобри аналогичен текст през декември 2019 г. Той обаче така и не бе разгледан от горната камара на Конгреса, която по онова време бе контролирана от републиканците.

Предишният президент на САЩ, републиканецът Доналд Тръмп, бе критик на НАТО, като обвиняваше съюзниците, че не поемат справедлив дял от разходите за отбрана.

Неговият наследник на поста, демократът Джо Байдън, обаче изрази силна подкрепа за Алианса, отбелязва Ройтерс.

БТА