Има нещо красиво в родната либерална общност. И не са само комичните случаи на тричане, докладване и разпъване на кръст на другарчето по чин. "Множене чрез делене", силните критични отклонения към съмишленици, нежеланието да се чува чуждото мнение, са част от това необяснимо поведение в тази общност. И дори е неразбираемо предвид това, че либералният човек би трябва да уважава правото на гледна точка и да защитава разнообразието.

А примерите са десетки. Преди време го отнесе Ицо Хазарта, защото се яви на концерт на ГЕРБ на местните избори. На позорния стълб бяха изправени и Тео Ушев и Найо Тицин, защото се присъединиха към „група интелектуалци“, които видяха мецената в столичната кметица Йорданка Фандъкова.

Да не забравяме и на какви ожесточени критики бе подложен евродепутатът Радан Кънев, който се въздържа при гласуването на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Ивайло-Нойзи Цветков, чийто текстове се четат с възхита из "жълтопаветните" групи в социалните мрежи, също мина под ожесточена другарска критика. Вярно, че беше обявил Бойко Борисов за Левиатан в сравнение с представителите на автентичната демократична общност.    

Така естествено идват поредните разпри в редиците на автентичните десни. Случаят с Емил Джасим, който преди ден напусна националното ръководство на "Да, България" заради това, че докладва свой "опонент" в социалните мрежи на неговия работодател, е част от описаното. Да не забравяме, че преди време най-либералната партия ДЕОС, която днес не съществува, успя за една нощ не само да свали своя председател, но и да го изгони от формацията.

Да, такива стълкновения, които гледаме в либералната общност, не се виждат в други партии, в други коалиции и идеологически общности. Вярно е, че такъв политически живот може да вирее само и единствено в богата на кислород, идеи и необуздана емоционалност среда. Другите формации са като военизирани структури и лидерите им дори си позволяват да забраняват на подчинените им да пишат във фейсбук. Там всичко е под строй.

Но все пак, да не забравяме, че либералната идея носи на върха на своето копие правото всеки да има мнение и позиция, стига да не обижда и унижава другата страна. Да уважаваш спорещия, неговото различно мнение, да има разговор и общуване - това създава кислородът на демокрацията. Всичко останало са претенции, които се превръщат в оръжие за саморазправа и публични разстрели на всеки с различна позиция. Така ли ще се управлява?