Доц. д-р Марин Пенков е завършил медицина през 2003 г. в МУ София. През 2009 г. получава специалност по „Образна диагностика“. През 2015 г. му е присъдена „Европейска диплома по Неврорентгенология“, а през 2020 г. стана първият български лекар с „Европейска диплома по детска неврорентгенология“. Участвал е в множество научни форуми в България и чужбина, посветени на новостите в образната диагностика.  Владее всички конвенционални и специализирани методики в областта на образната диагностика. Участвал е в работни групи за изготвяне на правила за добра медицинска практика в областта на образната диагностика. От 2011 г. е началник на Отделението по образна диагностика към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Председател на българското дружество по неврорентгенология. Научен секретар на българското Дружество по кардиоторакална рентгеногология.

- Доц. Пенков, в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ въведохте специално изследване на белия дроб – нискодозов скенер - при пациенти с COVID-19 или такива, за които има съмнение, че може да се заразени. Какво представлява и защо е необходимо?

Изследването, за разлика от обикновената рентгенова снимка, се прави на специален апарат, който се нарича компютърен томограф или скенер, както е по-известен. При него различните части на тялото се пролъчват от рентгенови лъчи послойно. Получените образи се изобразяват на монитор като напречни срезове. Така има възможност точно да се определи мястото и големината на болестно огнище (например тумор, инфекция). Скенерът ни дава много повече информация за състоянието на белия дроб, за обема на пораженията, вида на поражения, последиците, които COVID-19 оставя върху пациентите. Можем много по-детайлно да кажем дали процесът започва или е към края си, да го проследим. Томографията обаче води след себе си и много по-високо лъчево натоварване. Целта ни беше да го намалим. При новия, нискодозов скенер, облъчването е колкото от една обикновена рентгенова снимка, което е нищо, а същевременно имаме голямата информативност, която ни носи компютърният томограф.

- Щом въвеждате такова, специализирано изследване, значи се е случвало на рентгеновата снимка да не се виждат изменения, а да се окаже, че човекът е с пневмония?

Разбира се. Това е идеята на скенера. Ние този специфичен тип пневмония, наречена матово стъкло, я познаваме много добре от работата ни с ревматологичните заболявания. В началото на процеса, когато е ниска степента на засягане на паренхима, рентгенът може да е напълно нормален, а същевременно да започва някакъв процес. Затова създадохме новия протокол, който ни дава повече информация на същата радиационна цена.

- Колко томографии се налагат при пациентите с COVID-19?

Ако спазваме световния гайдлайн – един скенер трябва да се направи при влошаване на симптомите (например при появата на задух). Най-добре е това да се случи на 6-7 ден от заболяването, когато, по наши наблюдения, вирусът вече е в белите дробове и имаме някаква картина.

Компютърният томограф

Повторно изследване се прави след 3-тия месец, ако продължават някакви оплаквания. Доказано е, че измененията в белия дроб остават до 3 месеца след като човек се е излекувал, дори и да няма никакви оплаквания. Тогава е точно моментът да видим те ще останат ли, или ще изчезнат. Но този, вторият скенер, не е задължителен. Аз самият, когато боледувах от коронавирус миналата година, не си направих контролен скенер.

- Но как, не е ли важно човек да проследи как се е развило заболяването му?

Проследяването е най-добре да се направи на базата на клиничните симптоми. Ако един човек няма никакви оплаквания (давам пример със себе си – след като изкарах заболяването качвам по десет етажа, което означава, че нямам никаква дихателна недостатъчност), няма смисъл от скенери. Тук има и психологически момент. Човек е с нагласата, че вече е здрав и изведнъж някой ти казва, че още имаш промени в белия дроб. Психически това те съсипва.

- А има ли все пак някакви обективни измерители (освен субективното усещане, че се чувстваш здрав), които да ни кажат, че инфекцията е преодоляна?

Лабораторните изследвания могат да ни помогнат. При този вирус има много специфични маркери на възпалението, но и тук трябва да се подхожда с едно наум. Някои от тях също много дълго време остават повишени и разбъркани. Самият вирус все още е толкова многолик и дава толкова различни симптоми, че не можем да кажем конкретно кое очакваме да седи по-дълго. Така че най-простият тест е: качете десет етажа! Ако го правите нормално, няма за какво да се притеснявате!

- Тази специална томография поема ли се от здравната каса?

Разбира се. Необходимо е само пациентът да дойде с направление номер 4. Без направление изследването струва 200 лв.

- А какви са вашите наблюдения – по-чести ли са усложненията при този нов щам, в сравнение с предишната вълна?

Това, което наблюдаваме от седмица е, че всеки, който мине през нас с температура и симптоми на вирусно заболяване е с COVID пневмония. Определено вирусът вече се разпространява дифузно. Определено картината е по-тежка в сравнение с предишната вълна.

- Колко време след първоначалните симптоми пациентите развиват пневмония?

Различно. Средно на 6-7-ия ден. Докато при предишната вълна бяха с по-малко засягане като обем, сега идват хора с тежко засягане. Все още е рано да се каже дали това се дължи на факта, че новият щам на вируса е по-заразен и е по-голямо вирусното натоварване, което поемат хората. Което автоматично означава, че вирусът по-бързо слиза в белия дроб.

- Кой е преломният момент, който подсказва, че трябва да си направим снимка на белия дроб?

Повечето хора започват само с температура и някъде на 6-ия ден се появява задух. Това, което съобщават колегите, е, че много бързо се получава едно нарушаване в сатурацията, спадане на насищането на кръвта с кислород. То става мълниеносно, за един ден. Когато пациентите дойдат със задух, това, което пък ние наблюдаваме, е, че площта на засягане на белодробния паренхим е вече много голяма.

- Още при предишната вълна на вируса УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ въведе специални коридори – сутрин от 8:00 до 9:00 и следобед от 16:00 до 17:00 часа, за пациенти с COVID-19 или такива, при които има съмнение, че са заразени. През тези периоди те могат да си направят скенер или рентгенова снимка без да се смесват с останалия поток от пациенти. Планирате ли разширяване на тази коридори, или засега тези времеви интервали са достатъчни?

Засега виждам, че са достатъчни, но нашата болница е доказала, че може да бъде много гъвкава и в зависимост от ситуацията да реагираме.