Че Северозападният регион на България е най-слаборазвитият в Европа, е ясно отдавна и на всички. Районът, обхващащ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, е на дъното на всички класации по стандарт на живот и средна работна заплата (с изключение на Враца) и е един от тези с най-висок процент на миграция, тоест - на напусналите го хора, отиващи да търсят късмета си на друго място. Това го прави и практически все по-обезлюден. 

Днес обаче стана напълно ясно колко точно изостанал е регионът от Европа, а и от България, заради конкретни данни, които бяха предоставени от властта. Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува своите намерения за инвестиции в регионите на страната до 2027 г., а в доклада към плана лъсва цялата фрапираща ситуация, в която се намира Северозападът. В няколко кратки изречения, в които се сравняват показателите на Европа, България и конкретният регион, става ясно, че бедността и стандартът на живот не са най-големият проблем и че става въпрос дори за погубени животи. 

Разбира се, данните показват напълно ясно колко назад в развитието си е цялата страна, но особено притеснителни са именно тези за Северозапада. 

Ето и основните показатели, които характеризират региона в демографското и социално-икономическото му развитие:

  • Продължителността на живота в ЕС е 81 години, в България - 75 години, а в Северозападния регион - 74,7 години
  • Смъртността в ЕС е 10,3%, докато в България достига до 15,4%. В Северозапада - цели 20,5%
  • Детската смъртност в ЕС е 3,5%, в България - 5,8%, а в конкретния регион - 7,9%. 
  • Делът на ранно напусналите образование на възраст 18-24 години в ЕС е малко над 10 процентни пункта, докато в Северозапада е огромните 22,9%
  • Делът на населението на възраст 30-34 години с по-ниско от основно и средно образование в ЕС е 16,4%, докато в Северозападния район достига 24,4%.
  • Делът на населението на възраст 30-34 години с висше образование в ЕС е 40,7%, докато в Северозападния район е 18,9%.
  • Коефициентът на заетост в ЕС на лица 15-64 г. е 67,6%, докато в Северозападния район е 59,7%.
  • Коефициентът на заетост в ЕС на лица на възраст 20-64 г. е 75,4%, докато в Северозападния район е 64,8%
  • Нивото на безработица в ЕС е 6,7%, докато в Северозападния район достига
    10,9%.
  • БВП на глава от населението в Северозападния район е 33,4% от средния за ЕС
  • Използването на интернет от физически лица в ЕС е 87%, докато в Северозападния район е 62,2%
  • Населението в риск от бедност или социално изключване в ЕС е 22,4%, докато в България е 32,5%, а в Северозападния район е 41,2%.

Това са само част от шокиращите конкретни данни за изостаналостта на Северозападния регион от Европа. Тежко е положението и в много други такива региони у нас, като изследването показва, че единственият, който се движи що-годе добре, е Югозападният и то единствено заради високите резултати на столицата София. 

От МРРБ пишат, че всички български региони, с изключение именно на Югозападния, остават в десетката на най-слаборазвитите региони в ЕС по показател БВП на глава от населението за целия период на членството на страната в ЕС. В този случай изразът „в десетката“ е смекчаване на обстоятелствата, защото всички изследвания показват, че България на практика е на последно място в ЕС по средна заплата и стандарт на живот. 

Какво ще прави МРРБ? 

Какво ще прави МРРБ? - Програма за развитие на регионите, която до 2027 г. би трябвало да инвестира близо 6,7 млрд. лв. по три основни направлениея Целта - съживяване на регионите и връщането им към икономически и социален просперитет. Заложено е в директния обхват на програмата да бъдат включени 10-те най-големи града, както и още 40 по-малки населени места. Самата програма е разделена на три отделни етапа. 

Първият е на стойност от 1,131 млрд. лв. Той трябва да е за десетте основни центъра на растеж: общините Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Допустими ще са инвестиции в инфраструктурни проекти в областта на здравеопазването, образованието, социални дейности, култура, спорт, туризъм и културно наследство, жилищното настаняване, енергийна ефективност и обновяване на жилищни и обществени сгради, подобряване на градската мобилност, ремонт на пътна инфраструктура и безопасност и развитие на функционални връзки. Ще се финансират и мерки за зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства, насърчаване на икономическата активност и др.

Вторият приоритет на програмата е интегрирано териториално развитие на регионите, който е с бюджет от 2,461 млрд. лв. Достъп до него ще имат 40 градски общини: Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков и Сандански.

Те ще могат да изпълняват аналогични инфраструктурни проекти, както и такива за качествена и безопасна среда, зелени инвестиции, мерки за насърчаване на икономическата активност и др.

Третият приоритет на програмата е „Справедлив енергиен преход“. Той ще се изпълнява по линия на Фонда за справедлив преход, при условие че разработените за целите на неговата реализация териториални планове бъдат одобрени като част от ПРР 2021 - 2027.  Проектобюджетът на приоритета е 3,1 млрд. лв. Основна цел е осигуряването на подкрепа за регионите и секторите, най-силно засегнати от прехода към климатична неутралност. Мерките, които ще бъдат финансирани, ще се определят на база идентифицираните в съответните териториални планове за справедлив преход нужди и необходими инвестиции за конкретната територия.