Как да ограничим укриването на осигуровки от страна на работници и работодатели? Като премахнем сегашния действащ взаимен модел и прехвърлим цялата осигурителна тежест единствено върху плещите на служителите. Това предложение се чу днес от представители на бизнеса по време на представянето на изследването „Национална карта на недекларираната заетост в България“, организирано от Асоциацията на индустриалния капитал в България. 

Естравагантната идея предполага, че по този начин ще се „намали в значителна степен икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост, а заедно с това ще увеличи икономическия интерес на работника не само да работи на трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение“.

Припомняме, че в момента в България дейтства модел, според който 57% от осигурителната тежест се поема от работодателите, а другите 43% - от работниците. 

Важно уточнение - предложението на бизнеса включва задължаване на изплащането на същия нетен размер на заплатата, което би трябвало да означава, че 57%-те процента, които работникът ще внася сам отгоре - ще се генерират в заплатата му. 

Към момента не е ясно как биха реагирали синдикатите на такова предложение, нито пък бяха представени подробни разчети как подобна мярка би се отразила в реална ситуация, ако бъде въведена. 

Иначе – традиционният вече доклад на организацията показва, че според работодателите делът на недекларираната заетост в българската икономика е малко над 25%. Според работниците обаче той е доста по-голям - около 33%. 

Според проучванията пет са най-често срещаните форми на недекларирана заетост – работа без договор, работата с договор с фиктивни клаузи и допълнително доплащане на необлагаема сума в брой, прикрити трудови договори, фалшива самонаетост и извънреден труд без заплащане.

Най-високи дялове на недекларираната заетост се отчитат в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Докато най-ниски са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %). А най-уязвими са младите хора, навлизащи тепърва на пазара на труда, както и пенсионерите – хората, които вече са излезли от активната трудова възраст и търсят начини за повишаване на своите доходи.

За да се ограничат формите на недекларирана заетост, на преден план е изведена и необходимостта от намаляване на възможностите за генериране на плащания в брой, които са източник на сиви практики.