Тези дни българската общественост най-сетне надскочи себе си и освен за магистрали и ваксини, най-сетне започна да говори и за изкуство. За високо изкуство, ниско изкуство, за гнило изкуство (американско) и за изкуство с принос (българско).

Разбира се, от това се получи един великолепен скандал, който не затихва вече три дни и дава заявка до церемонията по връчването на „Оскарите“ да разведе поне дузина семейства и да скара поне стотина доскорошни приятели. Със сигурност разговорите за изкуство ще продължат и в бъдеще, затова е добре да се подготвите за тях.

Предлагам ви малък наръчник, който ще ви помогне да се справите с тази задача, която е нелека, но ще ви постави в много приятна интелектуална светлина във фейсбук.

Реших да кръстя съветите си "Наръчник как да говорим за изкуство", макар че рискувам да разгневя защитниците на високото изкуство, за които подобно заглавие е брутално реалистично, казва веднага и ясно за какво иде реч, обръща се към масова публика и има вероятност да бъде прочетено над 30 пъти – все сигурни знаци на халтурата, тоест на ниското, низкото и нисшето изкуство. За да не губя култутрегерите като аудитория, за тях ще преведа наръчника като "Схоластично-сферично интерконцептуално и постмодернистично търсене на свръхаза в шиенето на яйца по време на деконструирана театрална постановка за трима дълбоко заспали души на строителна площадка". Или накратко Манифест на ССИПТСИЯДТП3ДСП.

 

1.    Най-важното условие е, когато говорите за театрална постановка, филм, книга или изложба, е да не сте гледали или чели съответната творба. Ако я прочетете или видите, рискувате да се задълбочите, да се поинтересувате, да прочетете повечко по темата и току-виж промените някой и друг свой възглед. Кощунство! Това условие се отнася най-вече за професионалните културтрегери и творци. Както те добре знаят - Максим Горки е казал всичко, няма какво повече да ровим.

2.    Важно е да започвате всяко изречение в един такъв разговор с: „Не!“ Градирайте. Отхвърлете всеки довод на противника и след първото „не“, минете към „глупости“, „абсурд“, „тъпанар“, „хунвейбин“, „феминист“, „либерал“, а ако това не помогне, наречето го направо „умен и красив“. Това последното ще го срази, гарантирам ви.

3.    Трябва да познавате основните течения в изкуството. Те са общо взето гнило – американското, и с принос – българско. Намеквайте, че сте познавач на съветското, което е фундаментът на всяко изкуство.

4.    Говорете с намеци. Нека всички са наясно, че вие сте наясно, но те не са наясно. 

5.    Важно доказателство за това, че една българска творба е високо изкуство е, ако е доста назад и встрани от световните образци. Световните образци обикновено са западни, а западните образци са гнили образци.

6.    Ако сте жена, преди да казвате каквото и да било, изпълнете се с възхищение! Разбира се, то трябва да е насочено към някой творец. Речник: Творец=мъж. Мъж=Български мъж, задължително възрастен. 

7.     Жените говорят за изкуство само почтително и като наблюдателки. Освен, ако не са леки жени. Леки жени са всички, които не говорят с възхищение. Леки жени също така са Мария Бакалова и Ода Жон. И въобще всяка жена, която се осмели да е по-добра от мъж. 

8.    Ако сте млад мъж, още по-лошо – творец, прочетете точка 6. Ако като млад творец печелите повече признание, награди, интерес или пари от истинските творци, то вие сте чалгар.

9.    Ако сте хомосексуален или транссексуален, прочетете точка 6, точка 7 и точка 8.

10.  Ако не сте българин, даже не можете да прочетете точки 6, 7 и 8, което само говори за духовната ви нищета.