Кампанията ще е от решаващо значение за влизане в парламента за коалицията около Мая Манолова, както и за партия ВМРО. Шанс за прескачане на бариерата от 4% има дори обединение ВОЛЯ–НФСБ. Това се казва в последното проучване на„Галъп интернешънъл болкан“. Според резултатите от изследването (виж в края на публикацията) към момента ГЕРБ и СДС водят пред БСП с близо 4%.  

Проучването е осъществено сред 1011 пълнолетни българи между 4 и 12 февруари.

Ако изборите бяха днес, седем формации биха попаднали в парламента, като за две от тях кампанията ще е решаваща. Има и още няколко, които ще се надяват да доближат или дори преминат бариерата (особено ако тя е ниска заради очакваната по-ниска активност) или пък да се борят за субсидия. С 25,8% от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 21,9%. „Има такъв народ“ е с 13,1%, а ДПС е близо – с 12,4%. „Демократична България“ е със 6,8%, формацията около Мая Манолова с 4,7%, а ВМРО е с 4,2%.

При последните две формации кампанията ще е решаваща за възможността да влязат в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля–НФСБ. Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7% потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете формации ще даде и бонус, или напротив. Теренът на изследването нямаше как да улови това, уточняват от агенцията. С над процент в предизборната битка влиза „Възраждане“, до около един процент се движат и формации като АБВ, „Атака“ и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади, подчертават от „Галъп“. Има и редица други формации в десетите от процента.

Данните са моментна снимка и не са прогноза за изборен резултат. Най-трудно за прогнозиране ще бъде избирателната активност, уверяват социолозите на  „Галъп интернешънъл болкан“.

Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това са около 43% от хората с право на глас. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци.

Правителството завършва мандата си с нива на доверие от 19% и недоверие от 69%. Парламентът има доверие от 14% и недоверие 73%. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента. Това „наваксване“ обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските. Последните месеци показаха нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата „Орешарски“, посочват от „Галъп интернешънъл болкан“.

 

В началото на тази година доверието към армията стига до най-високите си стойности за последните десетилетия - 54% доверие и 28% недоверие. В края на този мандат полицията също завършва на плюс. Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни – около 40-50%. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.

Данните са от вълните на изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ на ежемесечна база. Последните две вълни на изследване са съответно между 4 и 12 февруари (1011 души) и 7 и 15 януари (1010 души) по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души. Проучването е възложено, проведено и финансирано от „Галъп интернешънъл болкан“.