Смъртта на 16-годишното момче, което беше убито от ток, протичащ през улична шахта, докато чакаше на светофар в София, предизвика вълна от гневни коментари в социалните мрежи.

„Корупцията убива и дава „видими резултати“

„Корупцията убива и дава „видими резултати“, реагира във фейсбук психиатърката д-р Цветеслава Гълъбова.

„Едно дете днес стъпи на шахта в европейската столица София и остана на 16 години. Защото го уби... не, не е токът. А БЕЗХАБЕРИЕТО И КОРУПЦИЯТА. И започна едно футболизиране на отговорността. Нашите национали могат да се учат от общинските калинки как се прави това - финтиране на топката, наречена ОТГОВОРНОСТ. Помните ли, че един фонтан на „Графа“ - същият, дето е абониран за нескончаемите ремонти, уби млад мъж преди години. Не фонтанът, отново безхаберието и корупцията го убиха. Да сте чули да има виновен? Няма и да чуете. У нас убиват фонтаните и капаците на шахтите. А калинките ни наглеят и напевно ни повтарят „Видими резултати“. Да, видими са... сълзите и мъката в сърцата на осиротелите родители. Къде сте сега, безценни наши чиновници, които с безхаберието и тежката си некомпетентност направихте едно дете ангелче? КОРУПЦИЯТА УБИВА и дава „Видими резултати“. Бог да прости детето! Изказвам най-искрените си съболезнования на родителите и близките му“, написа тя.

„Отговарят всички и никой“

„Може ли властите да престанат да наричат случая с убитото от ток дете НЕЛЕП ИНЦИДЕНТ. Нелеп инцидент е да ти влезе оса в гърлото, докато си заспал с отворена уста на поляната. Това тук си е смъртоносен инцидент, настъпил заради престъпна небрежност, на място, което би трябвало да е обозначено чия собственост и отговорност е. Но типично по български то НЕ Е обозначено, нито някога ще научим кой отговаря за него, просто защото тук едновременно всички и никой отговарят за такива неща - в зависимост от ползата и задължението“, посочи Красимира Хаджииванова.

И добави:

„Иначе колкото и заповеди да се разменят сега за случилото се, те нямат никакво значение. Вместо това се съберете и научете всяка шахта в тоя град чия отговорност е и кабелите вътре какви са - за палачинки ли, за светофар ли, на общината ли са, на държавата ли, частна собственост ли, или просто незнайни кабели в една самозародила се от нищото шахта, по която ние не трябва да стъпваме с мокри обувки, защото, хей, и децата знаят, че върху шахтите има оголени кабели, по които тече ток, и е просто въпрос на време да се случи такъв НЕЛЕП ИНЦИДЕНТ.“

„Чудовища сте! Чу-до-ви-ща!“

„Децата умират, докато чакат да преминат на пешеходна пътека... Чудовища сте! Чу-до-ви-ща!“, емоционална беше Мария Касимова-Моасе.

И припомня и предишни случаи, в които по случайност не се е стигнало до фатална развръзка:

„Точно така можеха да умрат онези две момичета, които по чудо камъкът, паднал от сградата на ул. „Граф Игнатиев“ и ул. „Шишман“, не удари. Така можеше да умре някой, ако беше минал и под фасадата на сградата на ул. „Ангел Кънчев“ 21, където се е подула мазилката и всеки миг може да падне. И все още може. Така може да си счупи крака всеки, който минава и по тротоара на малкия площад „Йоан Павел II“, защото точно такава една шахта е счупена и зее дупка, която не е толкова голяма, че да я забележиш веднага, и не е толкова малка, че да я пренебрегнеш.“

„Ето така си ходим в столицата в постоянен страх и под заплаха за живота. На всичките си приятели чужденци, когато идват тук, им провеждам инструктаж. Да гледат покривите на сградите, ако вървят под тях по тротоарите - за лед, камъни, керемиди и греди. Да си гледат в краката, за да не пропаднат в дупка, ида не се спънат в изоставено арматурно желязо. Да внимават за улични кучета в кварталите, защото има глутници, но и за свободно пуснати нахъсани кучета пазачи из централните улици. Да се пазят от колите, които непрекъснато влизат в насрещното, карат като луди из кварталните улици и нарочно минават през гигантските улични локви, за да опръскат хората по тротоарите. Да не се надяват, че шофьорите на автобусите ще им отворят вратите, когато ги видят да се затичват на спирката. Да не разчитат, ако им стане лошо и припаднат на улицата, че някой ще им помогне. Вероятно в крайна сметка някой все ще го направи, но по-сигурно е, че няма...

И ето така. Кметицата на София, ало, имаме ли чуваемост или пак напролет ще садим гробищни цветя из София?! То май има смисъл - градът ни се превърна в гробище. Децата умират, докато чакат да преминат на пешеходна пътека... Чудовища сте! Чу-до-ви-ща!“, завършва тя.

Веселина Седларска лаконично синтезира настроенията:

„Шахта с размера на държава, държава с размера на шахта“.