България взе някои от най-важните си геополитически решения през последната година. Решения, които могат да променят отношението към София - за добро или лошо, и решения, които засягат най-важните теми за българите от десетки години насам. През последния мандат на третото правителство "Борисов" обаче, говорехме и за други неща - никога неслучилата се напълно правосъдна реформа например. Сега пък започваме да говорим за новите парламентарни избори. Затова от Клуб Z решихме да потърсим важните отговори от човека, който отговаря по един или друг начин, за всички тези теми. Говори вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева. 

Част втора. Първата част на интервюто, можете да четете тук.

Нека да продължим още малко с международните теми. Алексей Навални - руският опозиционер, който вече е в затвора. Върховният представител на ЕК по външната политика Жозеп Борел отиде на посещение в Москва, което европейските медии определят най-меко като "безплодно". 

- Факт, не беше с резултати. 

Унизен ли бе ЕС в Москва от Сергей Лавров? 

Външните министри от ЕС сериозно обсъждахме дали сега е моментът за подобно посещение. Имаше различни мнения по въпроса, надделя обаче мнението, че когато имаш тежки въпроси и противоречия, трябва да се говори. Аз съм на същото мнение и тогава го казах. Друг е въпросът какъв е резултатът, а такъв няма. Даже напротив. Резултатът е, че трима представители на ЕС бяха обявени за персона нон грата. В същия ден. Това няма как да ме радва, бих искала да видя по-ясни послания в изказването на Борел и бърза реакция за това решение на Москва. Решение на руските власти е дали да го допуснат, например, за среща с Навални, но можеше да се срещне с негови последователи. Така че, считам, че трябва да се говори - да, но като резултати, то те не са добри. 

В светлината на това пътуване - ще има ли сериозен европейски отговор, различен от словесните закани? Ще има ли допълнителни санкции и ние ще ги подкрепим ли?

- Има голяма вероятност да започне обсъждане на индивидуални санкции към конкретни лица по новия механизъм за права на човека. Това са санкции към конкретни личности, не към конкретна държава или територия. Тепърва предстои работа, тоест досега не е обсъждано в работни групи. 

София има категорична позиция по темата - вие като министър, самото ведомство, дори премиерът Борисов. Как обаче тази похвална позиция кореспондира с една друга - предаването на турските власти на дисидента Абдуллах Бююк? Не е ли същото, не говорим ли тук за човешки права? Няма ли двоен аршин?

- България винаги реагира, ние реагираме и при задържането на журналисти, аз лично няколко пъти съм говорила с Чавушоглу по подобна тема. Нямаме двоен аршин. 

Питам Ви специално за случая "Бююк"... Можем ли да смятаме, че в Турция за него ще има по-честен процес, отколкото в Русия за Навални? Съдебните системи на двете държави не се славят с изключителна честност на съдебния процес. 

- Ние многократно сме казвали на Турция, както е правил и целият ЕС, че има много какво да се желае по отношение на съдебната система там. Но вижте, не познавам чак в такива детайли двете системи. Но нямаме двоен аршин. Не си спомням случаят в детайли, но има решение на две инстанции по този случай неговата екстрадиция да бъде отказана. Тогава бях министър на правосъдието и приех по негово искане турския посланик, който искаше съдът да върне Бююк. Обясних на тогавашния посланик Гьокче, че в нашата държава изпълнителната власт няма как да се меси на съдебната. Но например в Турция има спечелени избори от опозиция, в Русия да знаете за такова нещо? Ето разлика между двете държави. 

Добре, да преминем към вътрешните теми. Вие сте отговорник по съдебната реформа в този мандат. След толкова години най-накрая имаме някаква форма за човек, който да разследва главния прокурор. Моля ви, госпожо Захариева, кажете ми къде другаде по света има такова нещо, като нашето нововъведение "надглавен прокурор". И то при положение, че Венецианската комисия вече ни критикува за него.

- Че те ни казват да създадем механизъм. 

Да, но това ли ни казват, такъв механизъм?

- Не познавам в детайли конституциите и съдебните системи на всички държави в света. На първо място - всяка съдебна система е различна. Някои държави ни призовават за случайно разпределение на делата и абсолютно дистанциране на изпълнителната власт, а в много от тези държави всъщност няма случайно разпределение, а прокуратурата е в изпълнителната власт. Всяка държава си има традиции, понякога е много по-важно практическото приложение, не само писаните закони. Така че решението за създаването на механизъм за разследване на главния прокурор е по изпълнение на решение на Съда по правата на човека - делото „Колеви“, така е известно. Европейските институции са тези, които са ни призовавали да създадем такъв механизъм. Министерството на правосъдието е в постоянен контакт с тях.
Със сигурност има държави, в които няма такава фигура. Например в Германия министърът на правосъдието може да уволни главния прокурор за това, че не е приложил закона, както трябва. В България не може. Така че е трудно да се прави паралел между системите и традициите. 

Едно от съображенията от Съвета на Европа се прие - актовете на въпросния прокурор, който ще разследва и главния, и заместниците му, да подлежат на съдебен контрол. Това обаче е тема за начина, по който работи прокуратурата въобще, в това число и главният прокурор. Защо ГЕРБ се съгласи актовете на т.нар. надглавен прокурор да подлежат на някакъв съдебен контрол - включително по отношение на отказите за разследване, но за всички други прокурори, в това число и главния, такъв съдебен контрол над актовете им е все така невъзможен?

- Точно това е една от препоръките, за да сме сигурни, че сме предвидили всички гаранции за независимостта на този прокурор. Няма кой друг да разследва освен прокурор, така е по нашата конституция. Начинът за контрол за отказите е пред съда. Това е гаранция, че този прокурор ще бъде независим и ще има контрол. А по отношение възможността да се обжалват всичките откази на прокурори, това е дебат, който е воден много години. И е проблем за съда, защото много от натоварените съдилища нямаше как да поемат обжалванията на всички откази. И ако трябва да съм честна, съдът беше този, който каза - няма как да се поеме. Така че не правителството е против.

Една от препоръките на Европа бе прокурорът, който ще разследва главния, да е извън системата...

- Не съм съгласна. Трябва да е съобразено с Конституцията в крайна сметка. За това трябва промяна в Конституцията. По нашата Конституция, и това го знаят и във Венецианската комисия, няма как този човек да бъде извън прокуратурата. Затова трябва сериозно изменение на Конституцията и голяма част от експертите считат, че за това е необходимо ВНС. 

Тоест проблемът е на конституционно ниво...

- По нашата конституция тези, които разследват, са прокурори. 

Вие доволна ли сте от правосъдната реформа? Докъде стигна тя - през 2015 г. премиерът Борисов обяви, че е готова на 90%. Когато приключи вашия мандат и трябва да напишете доклад за тази част от вашата работа, какъв би бил отчетът за нея? Доволна ли сте? 

- Ще го напишем заедно, ще го напише основно министърът на правосъдието, но, разбира се, аз като вицепремиер не бягам от отговорност. Аз съм и председател на Антикорупционния съвет. Моят екип работи доста активно, направи анализ на досегашната стратегия, предложи нова, след като работи заедно с НПО сектора, бизнеса и всички останали отговорни държавни институции. Предложихме сериозен план и анализ докъде сме и къде искаме да вървим в следващите 5 години. На законодателно ниво мога да кажа, че над 90% от нещата са изпълнени. Това, което избяга от общественото внимание – направихме най-същественото изменение на Закона за административните нарушения и наказания, което пак е свързано с борба с корупцията. Има много по-ясни гаранции за обжалвания, за споразумения, за контрол на актовете на администрацията. Така че - да, въпросът е, че хората нямат доверие в съдебната система. Тоест аз много внимателно наблюдавам и виждам, че усещането за корупцията е наистина на много високо ниво. А когато зададеш въпроса дали лично те са участвали в нещо такова, то процентът пада 3-4 пъти. 80% от българите имат усещане, че в страната ни има корупция, но само 28% казват, че са участвали пряко. Няма как борбата с корупцията да не е фокус на следващото правителство. 

Последен въпрос. Президентът Радев обяви, че ще се кандидатира за нов мандат 9 месеца преди изборите. Безпрецедентен случай в родната политика. Какво смятате за този ход и ще направи ли и ГЕРБ същото? 

Не ме изненада кандидатирането му, а обявяването точно преди парламентарните избори. БСП е в странна ситуация - да го подкрепи или не. Не е лошо, че е рано, странно е, че е преди тези избори. Можеше да е на 5 април и пак щеше да е рано. Надявам се ясно да осъзнава, че този постоянен опит да лансира твърдения, че изборният процес ще е манипулиран и че определени политически партии и системи нямат място в следващо правителството, е много, много опасна заигравка с демокрацията, която няма да се отблагодари на никого. Включително и на него, защото него политическа партия го е предложила. От тази гледна точка - ако искаш висока избирателна активност, защо демотивираш избирателите, че техният глас едва ли не няма значение? Това е опасно.