Смъртта на Атанас Скатов не е първата на български алпинист. Вероятно няма да бъде и последната, колкото и зловещо да звучи това. Такова е естеството на този спорт. Алпинизмът дава повече жертви от всеки друг спорт, повече от моторните и бойните надпревари. Всеки катерач знае, че може и да не се върне от поредната експедиция или изкачване.

Отиват си (или там остават) дори най-добрите и опитните. Случват се непредвидени обстоятелства, а и грешки - от умора, лоша преценка на възможностите и ситуацията и т.н и т.н. Алпинистите са чешити. На тях им ръкопляскат боговете, както казваха Методи Савов и Боян Петров.

В международната експедиция към К2, в която освен Скатов загинаха още четирима, няма нищо за ръкопляскане. Тя попада в графата „комерсиални“. И при други трагедии с българи е повдиган въпросът за естеството им. Но сега направо ехти, а ехото явно ще продължи - изглежда ще има продължение на сагата. По комерсиални причини.

Нека започнем от вчерашната информация за „официалната“ причина за края на Скатов - по смъртни актове, издадени от болницата в Скарду и от пакистанската автономна област Гилгит Балтистан, където се намира планината Каракорум.

Поначало смъртен акт констатира факта на смъртта и причините за нейното настъпване. Това е акт за гражданско състояние. Причините за кончината на Атанас Скатов са травми, несъвместими с живота, вследствие на падане от над 7000 м. Но няма как смъртният акт „официално“ да докаже, че трагедията е вследствие на „скъсано обезопасяващо въже“. 

Първо, това не е работа на патолога, нито пък на правителствения чиновник. Ако някой ще доказва нещо, това трябва да е чрез разследване. Второ, документите са издадени още на 5 февруари - деня, в който стана ясно, че българинът е изчезнал, паднал, а часове по-късно и намерен издъхнал. Толкова бързо ли стана ясно, че въжето е било скъсано? Патологът е бил на мястото на падането, или чиновникът?

Версията за „скъсано въже“ бе подета първоначално, а след това опровергана от непалската трекинг компания Seven Summit Treks, която е организатор на експедицията. И тук започват въпросите и подозренията. Първият е защо информация за скъсано въже фигурира в смъртен акт?

Някои казуси повдига в пост във фейсбук Георги Филипов, един от добрите и доказани спортни журналисти в България, отразяващ алпинизма от години. Сега Филипов е на свободна практика, пише за „Капитал“ и „Сега“. Можете да видите размислите му тук:

Смъртта на Атанас Скатов (Бог да го прости!) започва да се превръща в мръсна и тъжна история със съдействието на невежи...

Публикувахте от Georgi Filipov в Вторник, 9 февруари 2021 г.

Интересна е и позицията (с обективно изложена фактология) на друго уважавано спортно перо - Делян Кючуков, шеф на спортния отдел на в. „Сега“.

Материалът му е отпреди два дни - още преди „бомбата“ със смъртните актове.

Единственият човек, който може да каже какво се е случило със сигурност, отнесе истината в оня свят. Алпинистът Антониос Сикарис заяви от болничното си легло, че до последно е гледал Скатов, но не е видял самото падане - бил е зает със своето спускане. Един от шерпите (не конкретно този, който е бил с Атанас), заяви с пост във фейсбук, че той „изглежда“ е допуснал грешка при прехвърляне от едно осигурително въже на друго. 

Нека не забравяме, че шерпите са наети от компанията SST и получават пари за своята дейност. Нека не забравяме, че това е основен бизнес в регион, в който много хора си изкарват хляба от експедиции. А тези трекинг компании са не от една, а от няколко държави, разположени сред най-високите планини в света, и между тях има конкуренция.

Експедицията на SST, представена шумно в края на октомври с амбициозната цел за зимно изкачване на най-трудния и един от най-смъртоносните върхове, е пълно фиаско, което ще влезе в историята с пет жертви. Много въпроси могат да се зададат - как така е имало недостиг на палатки (останали са само две при неуспешната атака, нещо, за което говори и Сикарис), от какво са били породени проблемите с храната, довели до стомашни проблеми на голяма част от алпинистите - сред тях и Скатов?

На 16 януари десет шерпи направиха първото зимно изкачване на К2, но освен забележителния начин, по който бе извършено, някак се натрапи рекламното му представяне - пеене на химн, ефектно заснети кадри и послания. Акцията сякаш подмамваше „елате ни вижте“ и „щом можем ние, можете и вие“. Само дето те са местни, доста по-добре аклиматизирани, познаващи терена, с това се прехранват и т.н.

„За участието на Скатов в комерсиалната зимна експедиция на К2 основният въпрос е: Защо е бил там? Защо въобще трекинг агенцията Seven Summit Treks организира зимна експедиция за клиенти на трудния и за лятно изкачване К2? Всички се опасявахме от нови жертви. За съжаление, една от тях е от България.

Агенцията е непалска и се движи от шерпи. Ролята на шерпите в съвременния височинен алпинизъм, в комерсиалните експедиции, в тази експедиция - и въобще, заслужава повече внимание, надявам се, предмет на друг коментар.

Защо медиите да са фактор ли? Те допринесоха за това да окачествяват изкачвания по оборудвани с въжета до самия връх маршрути, с допълнителен кислород и личен шерп като постижения в алпинизма. Медиите са свързани с намирането на спонсори, но е нормално това да бъде за стойностни алпийски проекти. Не е оправдано в централните новини да слушаме някакви подробности около пребиваването на даден клиент в базов лагер. Обидно е.“

Това може да се види в обстойна позиция по темата на Николай Петков, публикувана в www.climbingguidebg.com

Дори да не прочетете нищо друго, дори да не сте съгласни с твърдения в този материал, отделете време за текста на Петков. В него той се спира на същността на алпинизма и катеренето, на случаите с последните четирима загинали българи в Хималаите, на комерсиалните експедиции, на това, че дадено постижение е важно не само по себе си, а по какъв начин е извършено... Споделя интересни впечатления за Атанас Скатов.

Кой е Николай Петков ли? Участник в две експедиции на Еверест и то през 20 години - 1984-та, и 2004 г. Човек, обходил и трите ръба на най-високия връх. Разбира се, това са само част от постиженията му. Той е бил там и знае как се случват нещата и да, дано продължи да ни ограмотява.

За жалост за „спукания балон на комерсиалната зимна експедиция“, както Петков го определя, роля имаме и медиите. Отново - като се почне от първия ни прочит на смъртните актове вчера. И се продължи с широкото отразяване на такива експедиции и преекспонирането на постиженията в тях. А и глаголи като „подчини“, „покори“ и т.н. също не са на място.

Стигаме до днешната пиар акция - визитата на Мария Илиева, мениджър на Атанас Скатов, при премиера Бойко Борисов. Тя твърди, че е „имало цял един участък по върха, който не е бил обезопасен и се е наложило участниците в експедицията да направят въже с плат от дрехите си“.

Има ли доказателства за подобно твърдение? Снимки? Свидетелства на участници в печалната експедиция?

А в правителственото съобщение се казва следното:

„Българският консул в Исламабад получи всички необходими документи от МВР и МВнР на Пакистан за транспортирането на тленните останки. Тъй като германската компания, която е застраховала Атанас Скатов преди експедицията, все още отказва да изплати сумата по транспортирането, българското външно министерство извърши плащане, за да може тленните останки на алпиниста да бъдат възможно най-бързо върнати у нас. Всеки ден престой в Исламабад оскъпява разходите.“

Изводите всеки може да си направи сам.

Хората от средна възраст нагоре все по-често се оплакваме от комерсиализацията в спорта. На по-младите може и да не им прави впечатление, тъй като не знаят какво беше преди. 

Във футбола и други колективни спортове са ни криви технологии като ВАР. Също и бизнесът с нагласени мачове. В тениса - многото пари и маратонът от турнири. Във Формула 1 - все по-малката роля на пилота за сметка на технологиите. Но тези и още много други неща са част от играта - такива са реалностите. Ако не друго, във Формулата някои съвременни достижения спасяват човешки животи, видяхме това в края на миналата година в Бахрейн.

В алпинизма е още по-лошо - неговата комерсиализация води до загуба на човешки животи, до обезценяване на катеренето и наистина върховите постижения, до неглижиране на природата... Това важи както за прищевките на разни новобогаташи, които плащат по няколко десетки хиляди долара, за да ги качат на Еверест (има опашки там), така и за експедиции като тази с участието на Атанас Скатов.

Срамно и жалко.