30 години се давим в лицемерие. Накрая просто го преглътнахме.

Министър-председател, който лично е заявил, че предпочита да напусне МВР, където е минала цялата му кариера, пред това да напусне БКП, днес громи комунизма и неговите деятели от фейсбук.

Председател на Народното събрание, който обяснява на хората, че могат или не могат да се движат с „метрото МУ“ (на Борисов), осъжда режим, построен върху култа към личността.

Лидер на исторически значима партия, която се борила за свободата в Македония, лидер, който е доказан служител на репресивния апарат на комунистическите служби, днес изпъва ядно жили, твърдейки, че всеки несъгласен с него е деец на съветската пропагандна машина.

Лидер на партия, която уж поведе справедлива битка за затварянето на раната „Възродителен процес“, но превърна своите избиратели в крепостни селяни, днес говори за свободи и демокрация.

Президент, който не пропуска да намери повод да говори за фашисти и за диктатори, не намери дори дума за жертвите на комунистическия режим, дори когато в същия този ден произнесе тържествена реч, концентрираща собственото му желание за втори мандат.

Партия, пряка наследница на БКП, никога не отказала се от нейното наследство, и партия, която не просто не осъжда, а дори оправдава Народния съд, днес иска да поеме властта и да съди тези преди себе си. Отново.

Заради всичко това - спрете да чествате първи февруари като ден за почит към жертвите на комунизма. Без него душите им биха страдали по-малко. Защото сега само храчим връз тях.

Днес от този свят си отиде Стойко Тонев, или д-р Тони Филипов. Тези от вас, които не знаят кой е, няма и да разберат. Тези, които знаят - няма да спрат да тъгуват. Аз не го познавах, но го четях. И аз тъгувам.

Защото той бе всичко обратно на всичко, което изброих горе. Защото живя, за да се бори с измислените герои, с измислените апотеози на антикомунизма. На истинските комунисти всъщност.

Чествайте го като деня на Стойко. Защото цялата му кариера е минала в битка с комунизма. Дори 30 години след него. Той не бе жертва. Той бе герой.
Да честваме неговия живот. Не лицемерието, което поглъщаме вече толкова много години.

Политиците да спрат да мърсят душите им. Душите ни.