Запитан от радио France Inter как си представя какъв би бил животът след коронавируса, френският писател-дистопист Мишел Уелбек отхвърля щастливата история за изграждането на по-добро общество и предсказва, че всичко ще бъде "същото, само малко по-лошо".

Това може да се окаже един от най-оптимистичните сценарии за Европа през 2021 г., пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ, цитиран от Investor.bg.

Въпреки пристигането на първите ваксини срещу коронавируса и първите плащания от големия фонд за възстановяване на ЕС от пандемията, континентът е настроен за още блокади, предназначени да ограничат разпространението на вируса, ръст на фалитите, увеличаване на безработицата, спиране на плащанията по заеми и продължителна икономическа несигурност.

Търговската сделка между ЕС и Великобритания предотврати хаотичен крах, когато преходният период за Brexit изтече на 31 декември 2020 г. Европейската икономика обаче няма да избегне проблемите на границата. Коледният хаос, когато стотици камиони бяха блокирани в продължение на дни в Кент, след като Франция забрани пътуването от Англия, за да се опита да спре нов, бързо разпространяващ се щам на COVID-19, беше просто предупреждение.

Икономическият скок ще се забави, ако голям брой скептично настроени европейци откажат да се ваксинират, независимо дали не вярват на своите правителства и официални здравни съвети, или защото се доверяват на конспиративни теории за злите намерения на Big Pharma.
Дори и ваксинацията да върви с бързи темпове, възстановяването от най-голямото икономическо свиване в Европа в мирно време ще бъде бавно и неравномерно. Достатъчно ваксиниране на европейците за постигане на широко разпространена защита - понякога известна като стаден имунитет, ще отнеме ако не цялата, то по-голямата част от 2021 г., ако изобщо това е постижимо.

В някои държави, например Франция и Полша, нежеланието за ваксиниране е широко разпространено и желаещите да си поставят ваксина срещу коронавирус са твърде малко. Можем само да си представим въздействието, ако един или двама пациенти получат по-сериозна реакция след ваксинирането.

Голяма част от опустошителното въздействие на COVID-19 върху работните места, компаниите и икономическите сектори като авиацията, хотелиерството, културата и свободното време все още не е усетена изцяло, тъй като схемите за държавна подкрепа, държавни обезпечителни заеми, допълнителни плащания и субсидирана краткосрочна работа го смекчават. Тези програми трябва да изтекат или да бъдат ограничени през 2021 г., освен ако правителствата, които допуснаха сериозно набъбване на бюджетния дефицит и публичния дълг, не удължат скъпите мерки до 2022 г.

Богатата Германия се ангажира да направи точно това, но страните, подложени на по-голям финансов стрес, с тревога следят разходите и се безпокоят, че е настъпило времето постепенно да прекратят тези програми.

Като се има предвид новия, по-вирулентен щам на вируса, може би дори не сме достигнали полувремето на пандемията. Полският финансов министър Тадеуш Кошчински заяви миналия месец, че очаква трета вълна на COVID-19 през февруари и март. Много епидемиолози не очакват забавяне на разпространението на вируса по-рано от лятото на 2021 г.

Икономистите основателно се опасяват от ефекта на фалитите и продължителната безработица, която възпира разходите. Рестартирането на икономиката изисква потребителите да излязат и да харчат веднага щом магазините се отворят отново, както направиха много хора през пролетта и лятото. Несигурността за работните места обаче, както и за здравеопазването и пенсиите, общата липса на доверие може да попречат на това.

Нещо повече, скоро ще започне дебат за това кога и как да се въведе отново бюджетна дисциплина в ЕС и да се затегнат правилата за държавна помощ. Политическият натиск да започне отново затягане на коланите в еврозоната може да бъде фактор за общите избори в Нидерландия през март и за федералните избори в Германия през октомври, особено ако Фридрих Мерц – десен фискален ястреб, спечели ръководство на Християндемократическата партия на Ангела Меркел през януари.

Когато пандемията настъпи, ЕС бързо спря фискалните правила, изискващи държавите да ограничат дефицита под 3% от брутния вътрешен продукт и да намаляват публичния дълг всяка година, докато достигнат целта от 60% от БВП. Суспендирането на правилата важи и тази година, но това ще е обект на яростен дебат.

Държави като Италия, Испания, Франция и Белгия, както и Гърция, са натрупали повече от два пъти разрешеното съотношение дълг/БВП.

Европейската централна банка, Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Международният валутен фонд препоръчват на правителствата да продължат да увеличават разходите през 2021 г., да стимулират публичните инвестиции и да не бързат да затягат фискалната политика, докато продукцията не се върне към нивата си отпреди пандемията. Политиката обаче може да попречи на икономическия смисъл, както направи по време на финансовата криза от 2008-2014 г., когато Германия и нейните северни съюзници принудиха страните от еврозоната да оттеглят стимулите си рано и наложиха синхронизирани икономии, които потопиха ЕС в повторна рецесия.

Много се работи върху това фондът за възстановяване на ЕС, финансиран за първи път чрез общи заеми, да бъде изплатен бързо и ефективно, създавайки работни места в зеления и дигиталния сектор.

Обновяването на застаряващия жилищен фонд в Европа с цел подобряване на енергийната ефективност е един трудоемък проект, предвиден за ранен старт. Всякакви забавяния или спорове относно начина, по който държавите харчат парите, могат да подкопаят обществената подкрепа за ЕС.

Не всички са песимистично настроени за изхода от тази криза. IHS Markit прогнозира стабилно възстановяване в световен мащаб през втората половина на следващата година на фона на пробива при ваксините, които биха могли да отприщят задържаното търсене. Все пак компанията е по-оптимистична за Азия и особено Китай, отколкото за Европа, където се очаква продукцията да се върне на нивата преди COVID до края на 2022 или 2023 г.

Междувременно безработицата ще скочи и социалните конфликти между поколенията относно това кой заслужава защита, кой плаща за дълговете и къде отиват парите за стимули ще доминират през 2021 г., а броят на жертвите ще продължава да нараства.