ГЕРБ, БСП, партията на Слави Трифонов и ДПС са сигурни участници в следващия парламент.  Шансове имат "Демократична България" и "Обединените патриоти". Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е около 2 процента.

Това сочат данни от национално представително изследване на "Екзакта", проведено в периода 5 - 12 декември 2020 г., като на квотен принцип (по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани "лице в лице" 1025 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.

Отговорите на открит електорален въпрос показват, че сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС. Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е от порядъка на 2 процента (18,6 на сто и 16,5 процента).

"Има такъв народ" е трета политическа сила с 9 процента. 5,4 на сто от гласовете на избирателите са за ДПС.

Шансове да влязат в следващия парламент имат "Демократична България" с 3,9 на сто електорален дял и "Обединени патриоти" - с 3,5 процента.

"Потенциалът на ДБ и ОП би могъл да работи за тях в следващите месеци", коментират социолозите.

Лек ръст бележи електоралната подкрепа за "Изправи се.БГ" с 2,4 на сто. Формацията на Мая Манолова е измерена като самостоятелен играч, макар че напоследък все по-чести са информациите, че се мисли за коалиране с някакво представителство на т. нар. Отровно трио. 

"Републиканци за България" на Цветан Цветанов взема 2,4 на сто от гласовете три месеца след основаването си.

"По-малките партии имат потенциал, който предстои да видим дали ще усвоят в следващите месеци", отбелязват от "Екзакта".

Правителството губи 6 процента одобрение от началото на протестите и добавя близо 10 на сто неодобрение за същия период. Неодобрението към работата на кабинета през декември е значително по-висок дял от одобрението (61,3 процента към 28,4 на сто).

Президентът Румен Радев през декември е харесван от 50,9 на сто от анкетираните, на противното мнение са 37,6 на сто. За последната година той губи 10 процента одобрение и добавя 12 на сто неодобрение, но все пак положителните оценки към него остават над 50 на сто.

От началото на протестите се променят по-видимо и обществените нагласи към управляващите, отчитат от "Екзакта".

Председателката на парламента Цвета Караянчева добавя 16 на сто неодобрение за последните месеци. През декември тя не е харесвана от 59,6 на сто, а положителните оценки са 22,3 процента. Висока е подкрепата за нея в ГЕРБ - одобряват я 77 на сто от избирателите на партията.

Премиерът Бойко Борисов губи 8 процента одобрение от началото на протестите. През декември той е одобряван от 31,6 на сто от българите, а неодобряващите го са 60,7 на сто. Борисов е харесван от 95 на сто от избирателите на ГЕРБ.

Главният прокурор Иван Гешев през декември е харесван от 22,3 на сто, а отрицателни оценки му дават 57,7 процента от участниците в изследването.

Корнелия Нинова като председател на парламентарна група е с одобрение от 23,4 на сто, следвана от Даниела Дариткова с 22 процента одобрение. Нинова леко повишава одобрението си в края на годината, като с 3-4 на сто спада неодобрението към нея след преизбирането й за лидер на БСП. Понастоящем я одобряват 88 на сто от избирателите на БСП, посочват от "Екзакта".

Най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията

От началото на протестите (през юни т.г.) социолозите регистрират спад в одобрението на повечето държавни институции и ръст на негативните оценки за тях. Това важи най-вече за парламента, съда, прокуратурата и правителството.

В края на 2020 г. най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях одобрението е по-висок дял от неодобрението), а най-малко одобрявани са съдът, прокуратурата и парламентът. Парламентът е институцията с най-високо неодобрение през 2020 г. Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на парламента през декември е 19,1 на сто към 69,1 процента, при съда това съотношение е 16,3 на сто към 61,4 процента, а спрямо прокуратурата е 20 на сто към 57,2 на сто.

64 на сто смятат, че ГЕРБ ще довърши мандата си

С приближаването на редовните парламентарни избори нараства обществената увереност, че ГЕРБ ще изкара пълния си управленски мандат. През юни т. г. 57 на сто са вярвали в това, през декември те са вече 64 процента. Допускащите възможността за предсрочни парламентарни избори са намалели двойно през декември в сравнение с юни (8 на сто срещу 16 на сто).

3/4 от българите не се интересуват от политиката у нас

В декемврийското си национално представително изследване "Екзакта" регистрира значителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5 на сто) над интересуващите се (25,5 процента).

17,6 на сто от интервюираните се самоопределят като хора, които трайно нямат интерес към политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и жители на селата. 34 процента определят интереса си към политиката като слаб, при това от дълго време насам. Други 22,9 на сто заявяват, че напоследък са загубили интерес към политиката у нас, като по-често това твърдят жени, граждани на възраст между 40 и 60 г., респонденти със стандарт над средния, но и крайно бедни българи, както и жители на селата.

Едва 7,7 на сто от интервюираните посочват, че напоследък расте интересът им към политиката. Това са предимно образовани хора и десни избиратели. 17,8 процента са българите, които твърдят, че по принцип много се интересуват от политика и запазват и към момента този си интерес.

Втори шанс за Скопие само при решаване на спорните въпроси

Социолозите са тествали и нагласите към позицията на България по отношение на Република Северна Македония. Според 46 на сто от българите не трябва да даваме втори шанс на Скопие да започва преговори с ЕС, докато не бъдат окончателно разрешени спорните въпроси. Сред останалите 53 процента се обособяват две нюансирани позиции.

Първата е по-мека - 14 на сто биха дали втори шанс на Македония до края на годината, ако съседната държава демонстрира добро отношение и декларира готовност да решава спорните въпроси, а втората е по-твърда - 39 на сто биха дали втори шанс по-нататък във времето единствено ако има конкретни доказателства, че се решават спорните въпроси между двете страни.