„Да кажеш, че ще направиш нещо от утре, е безмислено. Точно толкова, колкото да твърдиш, че можеш да направиш нещо вчера.”

Ето така ме отряза един свещеник, когото много обичам... А се бях приготвил грижливо с прегледно план-проектче (макар и устно) с добрите ми дела за в светлото бъдеще.

Надали има човешко същество, което да не се терзае поне понякога: „Ей трябва така и така да се поправя, това и това да свърша...” Сигурно има де, но това се нарича бедствено положение и предпочитам да не го коментирам. (Имам предвид, че в един определен смисъл, когато си ЩАСТЛИВ, може да е много опасно, но както и да е...)

Та отлагането на деня... Деня Х, в който ще престанем да сме това паднало естество, което сме, е в нашата власт. И го практикуваме непрекъснато. Поне до едно време. Но в никое време и в никой момент не е в наш интерес.

Прочетох една тъжна история за един монах, който бил много добър, но попийвал. Накрая старецът му – разбирай духовният му баща, прозрял, че днес е денят му да умре. Правил какви ли не „финтове” и номера да го задържи при себе си, за да не го свари смъртта пиян. Ама нашият не – отишъл някъде, натряскал се, паднал, ударил си главата и така си заминал... „Както те заваря, така ще те съдя”, се казва на едно място. И това звучи страшничко.

Когато мислим промени към добро, нека сме сигурни, че няма утре. И да има, пак може и да няма. Един бъг да имаш – и може всичко да отиде на кино. Ако не започнеш отсега.

Замислих се, разбира се, покрай деня, в който започва постът, т.е. – днес. Винаги тези периоди са като идването на ново правителство – от всички ъгли изпълзяват всякакви капацитети. То така, то инак, или - както беще написал един друг приятел – толкова много глупости наговаряш, само за да изядеш едно кебапче.

Ми кажи си: яде ми се кебапче, бе хора... Спи ми се с много мъже... Обичам парите. Ами ти според мен така ще си по-добър от болшинството нас, които си намъкваме „християнския” костюм в неделя, а пак правим каквото ни скимне и търчим след похотите си. 

Неискреността, струва ми се, е първата стъпка към ада. А знам доста за нея...

Напоследък често ми се налага да забелязвам, че светът около нас е огледало. Каквото има в теб, това виждаш и отсреща. Ако си амбициозен, ти се струва, че планетата е пълна с подли кариеристи, които искат поста ти. Ако си развратен, всички са долни парцали. Ако си притворен, потаен и нечист, всички изговорени думи са пълни с коварни подтекстове, всеки ти „крои шапка”, казвайки дори нещо най-елементарно.

И понеже промените в този макар и крив наш „светоглед” не стават никак лесно, нито за един ден, първата стъпка е да почнеш отнякъде. Например да пресираш тялото с някакъв дискомфорт. Това е и смисълът на Деня Х и следващите го още 39.