Няма да коментирам последните данни за развитието на пандемията в България. При 45% положителни тестове и намаляващ брой тествани на дневна и седмична база тези данни могат да служат само за поддържането на илюзията, че властите имат някакъв контрол върху разпространението на тази инфекция. Но няма контрол. Ние вече сме във фаза, в която вирусът циркулира свободно.

Оттук насетне увеличаващ се брой хора ще губят живота си поради липса на достъп до навременно и адекватно лечение.

Вбесяващото е, че имахме всички природни предпоставки да се справим добре - заразата проникна сравнително късно в България, учебната година също започна с две седмици по-късно в сравнение с повечето европейски страни, имахме време да видим какво става другаде и да реагираме, есента досега беше мека, топла и суха. Всичко това беше проспано и проиграно.

Когато зимата влезе в правата си, ще бъдем втрещени от гротескните сцени на зъзнещи и болни хора, чакащи пред нелепите фургони, с които все пак успяхме да обзаведем българските болници поради поредното хрумване на премиера-слънце или на някой от тясното му обкръжение. Единственото, на което можем да се надяваме в близкия месец-месец и половина, е в това хората спонтанно да осъзнаят в достатъчна степен сериозността на случващото се и сами да заживеят така, че да се ограничи разпространението на вируса. Доколкото могат, защото властите не се канят да вземат адекватни мерки, които да ги подпомогнат, а даже мисля, че нямат никаква представа какви могат да бъдат тези мерки.

Ако това не се случи, истинският кошмар ще е в началото на следващата година. Бих казал още, че огромното мнозинство от медиците в България, поставени в чудовищни условия, спазват Хипократовата клетва по начин, заслужаващ възхищение. Страхувам се, че върху тях вече се излива и ще се излива гневът на пострадалите хора, чиито брой ще нараства от ден на ден.

Не е лошо да забележим, че истинските виновници за очертаващата се много тежка ситуация са тези, които напоследък всекидневно бълват необмислени, половинчати, истерични и безотговорни решения, след като месеци наред не вършеха абсолютно нищо.

С помощта на този нов патоген плащаме цената на собствената си политическа безотговорност. Затова си мисля, че е време да се разгневим истински срещу когото трябва. И последно, понеже ще продължат да ни внушават, че ситуацията у нас е сходна на тази в цяла Европа, ще кажа, че в страна, където се правят три пъти по-малко тестове и има три пъти по-висока смъртност, отколкото средно в Европа, всеки опит на някой властник да прави подобни внушения следва да приключва с незабавна оставка.

* Текстът на социолога Цветозар Томов е публикуван в страницата му във фейсбук, откъдето го препечатваме. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.