Еврокомисията трябва да приеме регламент, според който страните членки трябва да издават заповеди за премахване до един час на терористично съдържание в интернет и то да има ефект за целия Съюз.

Това заяви днес комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Тя участва във видеоконференция с вътрешните министри от ЕС, чиято главна тема бе борбата с тероризма.

Съветът се състоя навръх петата годишнина от терористичните атаки в Париж, при които бяха убити 130 души, а над 400 бяха ранени. Тя бе отбелязана и от министрите, и в приетата от тях декларация. Отчетени бяха и атаките от последните седмици – пак в Париж, а също така в Дрезден, Конфлан-Сент Онорин, Ница и Виена.

Споменатият от Йохансон регламент е част от пакета за сигурност и антитероризъм на ЕС. Еврокомисарят обяви, че ще го представи на 9 декември. Тя посочи и най-важните му точки.

Терористичното съдържание онлайн

Еврокомисарят изтъкна, че само за един ден през юли интернет звеното на Европол е помогнало за оценката на 2000 уебсайта и е съобщило на доставчиците терористичното им съдържание. То включвало помагала за подготовка и извършване на атентати, както и инструкции за запазване на анонимността и избягване на засичане по време на подготовката.

Йохансон напомни също как във Франция терористичните организации призовавали онлайн за отмъщение заради карикатурите на пророка Мохамед в седмичника „Шарли Ебдо“.

„За мен това подчертава спешността да се приеме предложението на ЕК за регламент за претотвратяване на разпръсването на терористично съдържание онлайн“, изтъкна тя.

Прилагане и транспониране на инструментите

Страните от ЕС трябва изцяло да прилагат и транспонират съществуващите инструменти като Шенгенската информационна система (ШИС) и Директивата за огнестрелните оръжия.

Трябва да се гарантира, че по външните граници на ЕС се извършват систематични проверки. Според направено през 2019 г. проучване на граничната агенция Фронтекс 22 на сто от влезлите в Шенген не са били проверени чрез ШИС.

Борбата с тероризма = превенция

На Съвета е обсъдено подобряване на следенето на осъдените терористи, намиращи се в затворите, и на излизащите оттам. Според Илва Йохансон скорошният атентат във Виена е показал необходимостта от такава стъпка.

Предстои преразглеждане на редица регламенти, каза еврокомисарят. Сред тях е този за Европол, предвиждащ даване на по-силен мандат на полицейската организация на ЕС.

Подготвя се директива, засилваща устойчивостта на жизнено важната инфраструктура. Тя трябва да бъде представена още тази година.

ЕК ще работи по-засилено с градовете, където е вероятно да бъдат извършени атентати. Необходимо е подобряването на сигурността в тях.

„Трябва да гарантираме, че страните членки ще сътрудничат чрез по-добро споделяне на информация и споделянето на по-добра информация“, обобщи чрез игра на думи Илва Йохансон.

Приоритет е и постигането на взаимна съвместимост между информационните системи в ЕС до края на 2023 г. Това включва захранването на ШИС с данни, позволяващи идентифицирането на национално ниво на хора, представляващи терористична или екстремистка заплаха.

Важен инструмент е използването и анализът на данни за пътниците. Така ще бъде улеснено засичането на известни и неизвестни заподозрени терористи. Освен това ЕК обмисляме преразглеждане на Директивата за предварителна информация за пътниците.

Самата Илва Йохансон съобщи, че подготвя преразглеждане на т.нар. Решение от Прюм с цел подобряване на обмяната на ДНК, пръстовите отпечатъци и може би и други категории данни между страните членки

„Имаме да вършим много неща. Думата на деня е „спешност“, завърши изложението си еврокомисарят.

Борба не срещу религия, а срещу фанатизма и екстремизма

В ЕС не се борят срещу религия, а срещу фанатизма и екстремизма от всякакъв вид, каза Хорст Зеехофер – вътрешният министър на Германия, която е ротазионен председател на Съвета на ЕС.

Министрите приеха и декларация, в която потвърждават „непоклатимо единство и солидарност в борбата срещу сякакви форми на тероризъм“.

И макар че повечето терористични нападения в ЕС бяха извършени от ислямисти, думата „ислям“ се споменава само веднъж в документа от 9 страни. Това е направено в изречението за обезглавяването преди месец на френския учител по история Самюел Пати от чеченски имигрант.

Още преди огласяването на декларацията „Политико“ съобщи, че проектодокументът е претърпял поредица от изменени, за да бъдат премахнати всички споменавания на исляма с изключение на едно.

За сметка на това е отделено значително място на социалното сближаване и успешното интегриране на имигрантите. Все пак в декларацията се изтъква, че „интегрирането е двупосочна улица“. Което означава, че имигрантите трябва да положат активни усилия, за да се интегрират.