Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Можете да харесвате или да не харесвате 10 ноември. Да го смятате за ден на вътрешнопартиен преврат - "между тях си се скараха комунистите..." Или да го считате за край на една златна епоха, наследена от ужасни времена (има и такива възгледи, все още...). На тази дата приключи 45-годишното господство на съветската колониална администрация, наречена БКП върху България.

Вярно е - елитът на БКП и на специалните ѝ служби запази лъвския пай от стопанската и - до голяма степен - от политическата власт. Разграбиха брутално страната и установиха стопанска и политическа система на дълбоко обществено разделение, имуществена поляризация и грабеж чрез институциите на една нова, слаба квазидържава. Но от тази дата нататък българските граждани си възвърнаха една значителна степен на лична свобода и възможност за разпореждане със собствения си живот Това е достатъчно основание да считаме 10 ноември за едно от най-значимите събития в най-новата история на България.

На 10 ноември се прибрах по обед около 12:30 часа у дома - както обикновено - за да слушам емисията на български език на радио Deutsche Welle. Новините бяха наистина разтърсващи. Гражданите на източен Берлин бяха превзели отвратителното съоръжение - "Стената" - която ги разделяше от близките им и от сънародниците им от западната част на града, разделяше ги от останалия свят и ги правеше част от гетото на "социалистическия лагер". Няколко месеца преди 9 ноември за пръв - и последен път в живота ми посетих разделения от стената Берлин.

Усетих задушаващия страх на "ничията зона", през части от която преминаваше градската железница, но през която не можеше да мине живо същество - картечниците поваляха всеки човек или животно, осмелили се да преминат "на Запад". Качих се на тв кулата на "Александер плац" и гледах нощните светлини на западен Берлин - примамлив с неизвестността си "забранен плод" за поданиците на съветската империя. По-късно посещавах Берлин десетки пъти. Западната част е по-обикновена, градска зона, докато в източния град са големите музеи, исторически сгради и забележителности. До 1989-а това беше без значение - западен Берлин бе мит за принудените да строят социализма...

След 14:00 ч. на 10 ноември отидох в Университета (тогава той беше един, Софийски университет), където колеги с позиции във върховете на властта вече знаеха новината. Говореше се все още тихо, поверително, но факултетът жужеше като кошер. Някой изтича до Яйцето - легендарната кръчма в приземието на Ректората, която ректор Иван Илчев затвори десетилетия по-късно... Не зная по каква причина... Запазихме маса за поне 20 души... В съседство до нас беше масата на Жельо Желев, Петко Симеонов и Ивайло Трифонов.

Срещу нас - още една голяма маса със студенти от Швеция, доведени на екскурзия специализация в Университета от Диана Мишкова. На стъпалата към кафето стояха Драгомир Драганов и Искра Баева. Към 8-9 часа нашата маса тържествено запя "Многая лета". Драго и Искра шумно възразиха - "рано е да пеете "Многая лета" на Петър Младенов". "И през ум не ни минава на него да му пеем", отговорихме. "Многая лета" е за България". Шведските младоци трескаво снимаха - изкарали бяха късмет да присъстват на исторически момент за своите домакини.

Историята след това е известна - поне на повърхността. Всеки може да извади всякакви аргументи за оценка на преживяното след 10 ноември 1989 г. За мен тази дата си остава асоциирана със свобода. С моята лична свобода да избирам пътищата на живота си. Грешки много направих при тези житейски избори. Но аз си ги направих - не ми ги налагаха отгоре, не ми ги пробутваха с измама, не ми ги продаваха с изнудване. Тази свобода е най-ценното, което притежавам. Затова не заменям 10 ноември за интерпретации като "... Абе да, ама..." Наследниците на БКП могат да си го празнуват по своему. Други - както обичат. За мен това е денят, в който научих за падането на Берлинската стена и за падането на самозабравилия се "човек от народа". Това е достатъчно, за да осмисли един ден...

Публикацията е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Адмирации, Минчев!

"Вярно е - елитът на БКП и на специалните ѝ служби запази лъвския пай..."
Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

твоята свобода

може да започна с падането на Тато, но за нас залиня с идването на Бодигарда му. За теб разбира се това е непонятно.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.