Илхан Кючюк е роден през 1985 г. в Севлиево. Завършва политически науки и право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е втори мандат евродепутат от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Европарламентът го избра за докладчик за Северна Македония, която е кандидат-член на ЕС заедно с останалите държави от Западните Балкани.

- Г-н Кючюк, какво очаквате да се случи на 17 ноември, когато Съвет „Общи въпросои“ трябва да вземе решение за започване на междуправителствената конференция със Северна Македония? Какво според вас трябва да направи България?

- Моята работа през последните години е насочена да доближа България и Северна Македония в рамките на ЕС. Като докладчик на Европарламента и като приятел на Северна Македония правя всичко възможно двете страни да бъдат част от един съюз, който е споделен, основан на ценности и дава перспективи на следващото поколение.

Разговорът за историята никога не е бил и няма да бъде лесен. Но ако споразумението с Гърция от Преспа решава определени проблеми, като казва, че трябва да бъдат разделени историческите въпроси, договорът с България от 2017 г. е началото на един дълъг процес, който цели да постави в центъра на дискусията общото ни минало, общите ни корени, за да има общо бъдеще в ЕС за следващите поколения. Това е разликата между двата договора и тя трябва да се осъзнае, да се гледа на целия този разговор и от двете страни като процес, като продължение. Всеки един процес изисква задълбочаване, по-голямо търпение, разбиране на проблема в достатъчно дълбок и широк смисъл, за да потърси той развитие, а след това – решение.

- Все пак какво очаквате да се случи на 17 ноември?

- Разбира се, че очаквам да има зелена светлина (Междувременно вчера Министерство на външните работи уведоми Европейската комисия, че не е в състояние да приеме предложената към момента преговорна рамка за Република Северна Македония и проекта на декларация към нея, тъй като тя не дава необходимите гаранции за изпълнение на поставените от страната ни условия, б.р.). След всичко което се случи, след дадената зелена светлина през март за Северна Македония и Албания. След огромната помощ, която Еврокомисията даде за региона в размер на 3,3 милиарда евро по време на пандемията, след като включи страните от Западните Балкани в икономически и инвестиционен план – това е нарочен план, който цели да включи региона доста по-рано от тяхното членство в европейските програми и инициативи. След като си поставя за цел свързаността – и тук говоря за инфраструктурна, икономическа, социална, екологична, цифрова свързаност – но преди това свързаност на хората от Западните Балкани. След като германското председателство си постави тази амбициозна цел и не просто си я постави, но и я налага в дневния ред на ЕС – започването на първата междуправителствена конференция. Разбира се, че работя за това да има такава конференция.

И ако не се случи, загубите ще бъдат много големи - и за България, и за Северна Македония. Ще загуби целият Европейски съюз. Ще бъде поставен още веднъж въпросът за доверието в ЕС, за невъзможността на ЕС да приобщи Западните Балкани. Има огромна енергия към днешна дата за тяхното приобщаване. И тя не просто трябва да бъде поддържана, а да бъде поощрявана и развивана.

- Ако Северна Македония бъде отново порязана, как виждате пътя й?

- Ще поставим една запетяая и ще започнем да работим с енергия, каквато сме имали досега. Но това ще бъде огромно забавяне и демотивация в политическите елити на тези държави, в конкретния случай – в правителството на Северна Македония. Ще бъде негативен сигнал към гражданите на тази страна. Нека само погледнем последните изследвания, където се вижда, че обществото в Северна Македония е едно от най-проевропейските. Само това в Албания е по-проевропейско. Т.е. има момент, който трябва да бъде използван от политиците, за да се започне много по-активно и целенасочено работа с тези държави.

- А няма ли опасност от появата на друго влияние в Северна Македония в случай на забавяне на нейната евроинтеграция?

- Всички международни актьори са участници в политиката на Западните Балкани. Така е било и ще продължава да бъде. Но ние не трябва да обвиняваме останалите участници заради тяхната активност. Разговорът е какво прави Европа, какво е мястото на Европа по отношение на Западните Балкани. Това се опитвам да обясня – че има положителна тенденция, която, за разлика от други пъти, не е просто един разговор за региона, а е много конкретен план за работа със страните от него. Този план цели да остави младото население в държавите от този регион. Да им даде шанс този континент на възможностите, какъвто е Европа, да бъде пренесен на Западните Балкани. И по този начин да пресече пътя на гурбета, на заминаването им на запад, на изтичането на мозъци. Да създаде капацитет, интелектуален елит, който да събере усилията на новото, на младото поколение, което е безспорно проевропейско. И тази проевропейска енергия да се превърне в енергия за реформи, която да доведе до крайния резултат – членството в ЕС.

- Миналия уикенд върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел съобщи, че очаква до месец да бъде одобрен европейският еквивалент на „Закона Магнитски“. Като член на Комисията по външна политика в Европарламента какво е мнението ви? Какво според вас ще донесе този закон?

- Нуждата от този закон съществува по простата причина, че се видя ефективността му в САЩ и Канада. Макар и в друг вариант, той съществува и във Великобритания. Имо го и в някои членки на ЕС – Литва, Латвия, Естония.

От друга страна обаче се видяха и некоординираните действия на ЕС. Всеки път, когато на дневен ред е било поставяно въвеждането на закон по подобие на този в САЩ, никога досега ЕС не е успявал да намери единодушие. Защото за някои държави това се оказа деликатен въпрос. Надявам се, че сега страните в Съвета на ЕС ще успеят да намерят този консенсус. След силната политическа реч на Урсула фон дер Лайен Еврокомисията се задейства и се надявам в най-кратък срок да има предложение, което да бъде приемливо за страните членки и в крайна сметка то да бъде прието.

- Защо според вас е имало такъв разнобой между различните европейски държави?

- Поради начина, по който се приемат решенията, свързани с външната политика в ЕС. Това е познатият механизъм на единодушието. Много трудно Съюзът може да постигне единодушно мнение по външнополитически въпроси. Историческият прочит е различен. Перспективите, икономическите възможности в отделните страни стоят на различна плоскост. И ако Европа иска да играе глобална роля в отношенията си, трябва да се освободи от този начин на вземане на решение и да премине към квалифицирано мнозинство.

Примерите са много. В един от случаите не успяхме да приемем обща позиция за нарушаването на човешките права и свободи в Китай.

Ако се върнем на „Закона Магнитски“ и европейския му еквивалент, Еврокомисията правилно остави преди приемането му един друг много важен въпрос. Това е премахването на т.нар. привилегировано положение на инвеститорите, по известно като „златните паспорти“. ЕК започна наказателна процедура срещу Малта и Кипър. Още от самото начало позицията на Европарламента е ясна – до 2025 г. да бъдат премахнати всички „златни паспорти“. По този начин ще се освободи и възможността да бъде приложен еквивалентът на „Закона Магнитски“. Защото ако имаме просто едно законодателство и не бъде премахнато привилегированото положение на инвеститорите, няма да бъде постигнат ефектът, който се търси със законодателството. Ако навлезем малко по-надълбоко в американския закон, ще видим, че там механизмът е много ясен и подреден. Има ресорни комисии в Конгреса, които преценяват кой може да бъде санкциониран, кои групи, каква част от имущественото състояние трябва да бъде обект на проверка. Европа върви по този път, но за да стигне докрай и законодателството да бъде ефективно, трябва да бъдат премахнати всички останали пречки по веригата.

- Определени политически сили в Европарламента хем подкрепят санкции срещу Беларус, хем не искат санкции срещу Русия. Не смятате ли този факт за заплаха за приемането на европейски „Закон Магнитски“?

- Не искам да приравнявам разговора за Русия, където ЕС безспорно трябва да положи усилия за разширяването на двустранните отношения с и те да стъпват на принципна основа, и санкциите, които се налагат на Русия. Идеята на закона е той да работи еднакво за всички, да не се ограничава само върху няколко държави. Той трябва да бъде европейски защитен механизъм на основните човешки права и свободи – всичко, което е залегнало в договорите, да намери своето законодателно приложение. Така ЕС ще може да бъде истинският ценностен гарант на правата и свободите.