БНТ обяви, че предприема „нов подход към филмопроизводството“ и отдели бюджет от 4 663 680 лв. с ДДС за 2021/2022 г. За пръв път националната телевизия представи публично и на живо пред журналисти новите условия за финансиране на български филми от бюджета на обществената медия. Събитието бе в Литературен клуб „Перото“ в НДК.

Според сега действащия Закон за радио и телевизия БНТ е задължена да отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд „Радио и телевизия“. Обявените днес средства за филмопроизводство са в размер на около 5% без ДДС и малко повече от 6% с ДДС от субсидията за 2020 г., която е в размер на 70 907 000 лв. Затова потърсихме Емил Кошлуков да обясни къде и как ще бъдат вложени останалите пари до 10% от общия им бюджет.

„Сумата за филмопроизводство не се изчислява върху общата субсидия, защото в нея има и други целеви бюджети, няма как от тях да се вземат пари за кино. Така че общата сума за кино е доста по-малка – малко над 6 млн. лв. 4,5 млн. пускаме сега, отделно финансираме проекти, които бяха замразени – „Порталът“ и „Аз и моите жени“, спечелени на сесии преди мен. Останалите пари ще бъдат пуснати за копродукции“, обясни пред „Площад Славейков“ Емил Кошлуков.

Освен Кошлуков на представянето в „Перото“ участваха още програмният директор Ивайло Огнянов, членът на УС на телевизията Антон Андонов, председателят на Обществения съвет на БНТ Борислав Велков и шефът на дирекция „Филмопроизводство” към националната телевизия Миладин Гергов. На презентацията бе оповестено, че БНТ е разработила нова философия на филмопроизводството. На първо място, телевизията ще се съобразява с програмните си нужди, като ще търси баланс между необходимост и качество.

По думите на програмния директор опитите да се прави арткино, да се представят висококачествени продукции, които обаче не отговарят на изискванията на вътрешния и международния пазар, са приключили безуспешно. Антон Андонов заяви, че извън двата успешни проекта – сериала „Под прикритие” и филма „Възвишение” – останалите продукции са поставили БНТ в ситуацията, в която е изпаднал българският национален отбор по футбол след 1994 г. Затова сега основен фокус на търсенията в телевизионното филмопроизводство ще бъдат нуждите на пазара и на българската публика.

Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков подчерта, че най-важното в глобалния свят е запазването на идентичността и националната телевизия е призвана да изгражда националното съзнание.

„Щом Би Би Си може да интерпретира Шерлок Холмс със смартфон, защо ние да не изпратим Бай Ганьо с мерцедес в Европа”, предложи Кошлуков, представяйки позицията за екранизация на сериал по класически български автори.

Директорът на БНТ намекна, че има подходящи произведения:

„Под манастирската лоза” на Елин Пелин и „Старопланински легенди” на Йордан Йовков са готови сериали.”

Една от идеите на генералния директор е драматизация на живота на Елисавета Багряна и Дора Габе.

„Каква драма е това!”, възкликна емоционално по време на представянето Кошлуков.

„За първи път от 5 години БНТ дава пари за сериали, последната конкурсна сесия за сериали е от 2016-а – изтъкна пред „Площад Славейков“ Кошлуков. – Смятам, че правя голяма крачка напред. И съм щастлив, че го правим, защото в условията на зашеметяващ финансов дефицит – бюджетът ни е с 40 млн. лв. назад – успяхме с предоговаряне на сключени вече договори, с плащане на стари задължения и с отсрочване на други да отделим тази сума.

Ние сме в отчаяно положение. Въпреки това в моята концепция, с която бях избран за генерален директор, а и в моя мироглед и разбиране производството на българска култура и български филми са особено важни. За мен това е циментът, който сплотява нацията и изгражда идентичност. Затова сме отделили пари за кино и сме създали тези позиции, на-важната от които е екранизацията на български автори и произведения – класически и съвременни. БНТ трябва да стане дом на българската култура. Всяка търговска телевизия може да прави филми с мутри и наркотрафиканти, само ние обаче можем да направим Елин Пелин и Йовков. Така че тази политика, надявам се искрено, ще бъде началото на трайна филмова индустрия, която ще бъде подкрепена от БНТ.“

Представянето на позициите за български кинопродукции беше съпроводено с презентационно видео с най-успешните продукции на националната телевизия през годините. На първо място във видеото се появи сериалът „На всеки километър”, следван от откъс от „Козия рог” и „Капитан Петко войвода”. Като най-добри съвременни сериали бяха показани „Под прикритие”, „Четвърта власт”, „Денят на бащата”, „На границата” и др.

БНТ представи и снимащите се в момента сериали, финансирани от миналогодишния бюджет на телевизията. Единият от тях е дело на продуцентския екип, създал „Под прикритие” и „Денят на бащата”. Нарича се „Аз и моите жени”, комедийна драма с режисьор Яна Титова.

Също комедия снима Илиян Джевелеков – сериалът „Порталът” разказва за пътешествия във времето между 1979-а и 2019 г., в което мъж, спасявайки баща си, попада в средите на българската естрада. В сериала участват някои от най-добрите български актьори и актриси – Татяна Лолова, Мария Стефанова, Велислав Павлов. В образа на Йорданка Христова ще влезе певицата Мария Илиева.

Втората позиция, за която БНТ ще отдели пари, е телевизионен семеен сериал. Идеята на ръководството е да се създаде продукция, която ще събира цялото семейство у дома. Търси се отношение към аудиторията, без да се фиксира тематиката. Позицията предвижда 12 серии по 54 минути. Бюджетът за един сезон е 1 332 000 лв. без ДДС. В случай че сериалът има достатъчно добър рейтинг, ще бъде продължен с нов сезон през следващата година.

Третата позиция е за комедиен сериал тип ситуационна комедия. За 40 епизода от 27 минути предвиденият бюджет е 400 хил. лв.

БНТ има традиции в документалното кино. Четвъртата позиция, свързана с него обаче, е специфична. Тя е специално за дебют в документалистиката, свързан с биографията на значими за нацията личности. Бюджетът, предвиден за 27-минутния проект, е 24 600 лв. без ДДС.

280 хил. лв. ще отдели БНТ за пълнометражен игрален филм по класически или съвременни български романи с дължина 85 минути.

Късометражният игрален филм, за който също е отворена позиция, трябва да бъде дебютен за режисьора си. Очакват се предложения за продукции с дължина 27 минути и бюджет не повече от 72 хил. лв.

Документи за кандидатстване могат да се подават в БНТ от 16 ноември 2020-а до 30 януари 2021 г. Не е обявено кога ще се състои конкурсната сесия, нито кой ще бъде включен в художествените комисии.

"Площад Славейков"