Сдружението за модерна търговия, което обединява някои от най-големите хранителни вериги в страната, излезе преди малко с официална позиция против намаляването на ставката на ДДС на 9% за доставките по домовете от ресторантите. Според търговците предложението за поредната отстъпка пред ресторантьорския бранш поставя веригите в неравноправно положение, тъй като някои от тях извършват същата услуга, но не попадат под същия данъчен режим. 

Припомняме, че правителството, а след него и парламентът решиха, че ще разбият досегашния данъчен модел на единна ставка за ДДС и направиха така, че храната в ресторантите да се облага с 9%.

Преди седмица пък премиерът Борисов отново реши да направи реверанс към бранша, като обяви, че ще поиска от Народното събрание да намали до този процент и ставката за доставката по домовете. Днес поправката трябваше да влезе в залата за обсъждане, но липсата на кворум провали дебатите. 

"Предложението поставя в неравноправно положение търговците, които също продават, а някои от тях и доставят, прясно приготвена храна за вкъщи, защото според него, ако един клиент си купи вечерята от топлата витрина на търговска верига или я поръча оттам, ставката ще е 20% ДДС, а ако я поръча от ресторант - 9%. На практика търговецът и ресторантът ще извършват еднаква услуга, но ще работят при различни данъчни условия, което нарушава един от основните принципи на данъчното облагане - неутралност", пишат днес в позицията си от Сдружението за модерна търговия. 

В писмото им обаче прави впечатление, че те са не само против намаляването на ставката за доставките от ресторантите, но и против разбираването на модела генерално. Според членовете на организацията "ползите от това са значително по-малки от негативите, до които диференцираните ставки водят". 

"Преди всичко диференцираните ставки, особено в страни като България, с голям дял на сивия сектор и склонност към избягване на данъци и данъчни измами, създават голям риск за приходите в държавния бюджет, а фискалната стабилност е фундаментално важна за бизнес средата и развитието на икономиката", допълват те.

В позицията се казва още, че различните ставки поставят в привилегировано положение едни стоки, услуги и бизнеси и наказват други. Припомнят и факт, който се споделя масово от всички експерти и който правителството и НС отказаха да предвидят, а именно, че веднъж разбит моделът, това води до "лавина от допълнителни искания за нови и нови привилегировани стоки и услуги".

"Ресторантите ли са по-важни, или образователните услуги? Лекарствата или храните? Кои храни, кои лекарства, кои услуги... Това са трудни въпроси, споровете по които може да пропилеят огромна част от социалния капитал в непродуктивна за обществото посока и да създадат голяма несигурност за бизнеса.

Вярваме, че единната ставка е по-добра алтернатива от диференцирани ставки, при които по-ниският данък за избрани се налага да се компенсира с относително висока ставка за всички останали."

Като трета точка против дифенцираните ставки на ДДС от СМТ изтъкват, че този модел дори може да се окаже вреден за самия бизнес, защото води след себе си тежки данъчни спорове, които влизат в съда и увеличават разходите за адвокати, както и че създават допълнителна несигурност за бизнеса. 

"Ако целта на предложената промяна е облекчаване на бизнеса на ресторантите поради значителните им загуби, причинени от коронакризата, то не считаме, че ставката на ДДС е подходящият инструмент. Ако има обществено съгласие, че трябва да се подпомогнат ресторантите и техните служители, това може да стане по-успешно с други инструменти, като мярката 60/40, която може да се допълни с други подходящи временни мерки, които няма да навредят на фискалната, икономическата и социалната стабилност", заявяват от СМТ. 

Като заключение от СМТ припомнят, че ако трябва да има промяна в режима на облагане с ДДС, то правилната стъпка според тях би трябвало да бъде намаляването на единната ставка, което "би насърчило потреблението като цяло и по този начин би стимулирало и бизнеса".

"Въвеждането на диференцирани ставки поставя под въпрос равноправното третиране на икономическите субекти. СМТ винаги е защитавало позицията, че в една конкурентна и пазарна икономика икономическите субекти би трябвало да бъдат третирани равноправно, а важни решения, засягащи бизнеса, би трябвало да бъдат приемани след диалог с всички засегнати страни и след задълбочена оценка на въздействието. Така законодателният процес би бил много по-качествен, а бизнес средата би била по-предвидима. Това би довело до ръст на икономиката, от което биха спечелили всички – бизнесът, потребителите и държавата."