Новината, че още едно голямо име на английския и световния футбол - Боби Чарлтън, е болен от деменция, отново повдига въпроса за връзката на нервнодегеративните заболявания с контактните спортове.

Признанието направи съпругата на величието лейди Норма Чарлтън пред в. "Телеграф". За да помогне на други за по-ранно диагностициране, както тя казва.

Сър Боби е световен шампион с Англия от 1966 г., носител на "Златната топка" същата година, едно от най-големите имена в историята на "Манчестър Юнайтед". Рекордите му по мачове и голове оцеляха десетилетия, преди да бъдат подобрени съответно от Райън Гигс и Уейн Руни. Той е едно от "бебетата на Мат Бъзби", оцелели в самолетната катастрофа през 1958 г., а десет години по-късно вдигнали Купата на европейските шампиони - първата за английски отбор.

На финала на "Уембли" Чарлтън се разписва два пъти срещу "Бенфика". На него е кръстена южната трибуна на "Олд Трафорд". Сега е посланик и почетен шеф на "Юнайтед".

Вестта, че страда от деменция дойде часове след смъртта на Ноби Стайлс - и той световен шампион и величие на "червените дяволи". Причината за кончината - деменция.

По-рано тази година от същото си отиде Джеки Чарлтън - по-големият брат на Боби, а също така Мартин Питърс и Рей Уилсън. Всички те са част от отбора, донесъл на родината на футбола единствената световна купа.

Още през 2017 г. синът на Ноби Стайлс - Джон, казва на Алън Шийрър в документален филм на Би Би Си, че е "абсолютно убеден", че футболът е причинил дегенератавното заболяване на неговия баща. Тогава бившият голмайстор на "Блекбърн", "Нюкасъл" и английския национален тим се подложи на изследвания и скенер.

Какво показва университетско изследване?

Бившите футболисти са три и половина пъти по-заплашени от заболявания като деменция и Алцхаймер, показва изследване на експерти от Университета на Глазгоу, публикувано през есента на миналата година. Те свързват този тип болести с ударите по топката с глава, както и получените сътресения при сблъсъци между играчи.

Проучването бе финансирано от Футболната асоциация на Англия и Асоциацията на професионалните футболисти. Всичко започна от семейството на починалия бивш играч Джеф Естъл, което твърди, че смъртта му е пряко свързана с травми на мозъка, до които се е стигнало от удари по топката с глава.

Изледването се позовава на проби на 7676 бивши футболисти в сравнение с тези на 23 000 души, които никога не са играли професионално.

Започнало е през януари 2018 г., а основен консултант му е бил д-р Уили Стюърт, невролог.

Според него рискът за бившите професионални футболисти е много по-висок за нервнодегенеративни болести като деменция, Алцхаймер, заболяванията на моторните неврони (като АЛС), Паркинсон и т.н., отколкото при всички останали.

В същото време те по-рядко боледуват от рак и сърдечни заболявания. 

Това доведе до промени в тренировъчния процес, наложени от Футболната асоциация. На клубовете и треньорите бе обърнато внимание да намалят ударите с глава до 18-годишна възраст. Това е факт и в САЩ, където се съблюдава доста по-строго.

Причината е, че в Америка бе открита болестта Хронична травматична енцефалопатия (CTE) - след поредица от странни обстоятелства при смъртта на водещи бивши играчи по американски футбол. Има филм по действителни събития, като в главната роля е Уил Смит - той играе нигерийски патолог в Питсбърг, от когото тръгва откриването и признаването на заболяването.

Бившите състезатели страдат от постоянно глабоволие, загуба на памет, дезориентация, депресия... Някои от тях се самоубиха, като преди това погубиха и близки. Националната футболна лига на САЩ години наред не признаваше връзка със спорта, но преди няколко години изплати милиарди на пострадали семейства. А като резултат американският футбол "омеква" откъм сблъсъци и удари в главата.