"Все още предстои Съветът на ЕС да вземе окончателно решение за прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка за България."

Това заяви еврокомисарят по прозрачността и ценностите Вера Йоурова днес в Европарламента. Тя представи състоянието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в България и Румъния пред Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

"Би било преждевременно да ви дам дата. Трябва да следим събитията в България. И те не трябва да доведат до обратимост на тенденциите", допълни Йоурова.

На 22 октомври 2019 г. Комисията обяви, че няма да има повече доклади за България. Два месеца по-късно ЕП одобри падането на мониторинга за страната ни. Сега Комисията изчаква позицията на Съвета на ЕС, за да вземе окончателно решение. Дотогава мониторингът технически съществува.

ЕК продължава да следи политическата ситуация в България и протестите, допълни Вера Йоурова.

"Винаги сме застъпвали становището, че мирните демонстрации са основно право. Подкрепяме протестите – те показват, че в българското общество се водят оживени дебати, че гражданите отдават голямо значение на независимостта и ефективността на съдебната система", продължи еврокомисарят.

Според нея реформите трябва да бъдат предмет на широки дебати, за да се постигне консенсус и механизми за проверка и възпиране. ЕК препоръчва България да се обърне отново към Венецианската комисия в подготовката на законодателните промени, свързани с отчетността на главния прокурор.

Промените в законодателството трябва да се основават на широко обществено съгласие. Измененията в конституцията трябва да имат широка подкрепа, заяви Юрова.

ЕК изразява доверие, че мониторингът може да приключи, припомни Йоурова. Тя обаче изтъкна, че условието е България да продължи да отстоява конкретни резултати, за да затвърди постигнатия напредък, особено в борбата с корупцията по високите етажи.

"Основният ангажимент за съдебна реформа е свързан с въпроса за ефективните процедури при независимо разследване на действащия главен прокурор", припомни Йоурова.

България е поела ангажимента за създаване на механизми и мерки. Що се отнася до тези ангажименти, ЕК следи изпълнението им в контекста на новия доклад за закона за всички страни членки на ЕС. Очаква се той да бъде огласен на 23 септември, каза еврокомисарят. В Комисията вече са получени поисканите коментари от всички държави.

Йоурова обяви, че за България ще бъде изразена тревога за свободата на изразяване и за състоянието на медиите. Но подобна е обстановката в много други държави от ЕС.

Съдът в Страсбург, а не ЕК решава дали полицейските действия са съразмерни

"Следя ситуацията в България и съм разтревожена. Ако демокрацията не функционира от горе на долу и от долу на горе, ЕК не може да направи кой знае какво по отношение на страните членки. От горе на долу означава добре функционираща система за контрол, съответно политиците да си вършат добре работата. От долу на горе означава честни и свободни избори, право на гражданите да изразят свободно възгледите си и да участват в мирни протести. Те нямат тази възможност в България", изтъкна зам.-председателят на Комисията.

ЕК обаче не е член на Конституционния съд. Тя не може да влее в ролята на прокурор или арбитър във вътрешнополитически спорове. Трябва да има ясно разграничение между правомощията на комисията и на държавата.

Вера Йоурова посочи, че каквото и да се случва, действията на органите на реда трябва да бъдат съразмерни с тези на протестиращите.

На въпрос на Клуб Z дали все пак Комисията може да предприеме мерки срещу България, ако бъде доказано непропорционално използване на сила, Йоурова отговори, че всеки може да се обърне към Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. И този съд е институцията, която може да се произнесе по въпроса.

По време на дебатите ирландската евродепутатка от радикалната левица Клеър Дейли нападна главния прокурор Иван Гешев и го обвини, че прикрива прането на пари, свързано с твърдения за купуване на къща в Барселона от премиера Бойко Борисов. След това Дейли нападна Вера Йоурова, че или е некомпетентна, или е подчинена на българския премиер Бойко Борисов. Еврокомисарката отхвърли тези твърдения с репликата: "Не ме обиждайте." И бе категорична, че си върши работата в условията на пълна прозрачност.

Какво може и какво смята да предприеме Брюксел

Еврокомисарят припомни, че МСП бе разработен като преходна временна мярка по силата на едностранно решение на Еврокомисията, когато България и Румъния влязоха в ЕС през 2007 г.

Предищната Еврокомисия (2014-2019 г.) е смятала да промени механизма, след като той е действал 10 години, и да въведе общ инструмент по отношение на нарушенията на върховенството на закона. Все още обаче има цели по МСП, които не са изпълнени.

"Искаме поетите ангажименти да бъдат изпълнени – и в България, и в Румъния. В нито една страна членка системата не е идеална. Но искаме да видим конкретни резултати. Искаме и възможности за ефикасно изпълнение на препоръките. Не искам формално да отчитам, че в някои страни има върховенство на закона. Искам хората в България и Румъния да имат доверие в системата. Ако нямат доверие в съдебната власт, тогава липсва нещо, няма спойка в системата", каза накрая Йоурова.

И заключи:

"Явно е, че гражданите на България и Румъния искат да продължи наблюдението по МСП, да продължим да оказваме натиск."

Този натиск обаче трябва да бъде оказван, като се използват стандартизирани, предсказуеми, а не извънредни инструменти. Затова се обсъжда и предстоящият доклад за върховенството на закона. Той трябва да бъде инструмент за превенция, сравним с МСП. До момента в ЕК не е правена оценка на съотношението между отделните власти, състоянието на медиите и борбата с корупцията.

"Според мен това бе грешка. Само когато наблюдаваме натрупване на отрицателни фактори, можем да кажем, че в определена държава има проблем", смята Йоурова.

Какво казаха българските евродепутати

Само двама български евродепутати присъстваха в залата. Това бяха Елена Йончева от БСП и Прогресивния съюз на социалистите и демократите (СиД) и Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

Не дойде Емил Радев (ГЕРБ, ЕНП), макар да е единственият български редовен член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. При това е един от нейните зам.-председатели. Все пак той говори от разстояние.

Ангел Джамбазки (ВМРО) пък бе представен от испанския консерватор Хорхе Бушаде.

Елена Йончева:

ЕК да избере между българската демокрация и Борисов

„Благодаря на Вера Йоурова за личния ангажимент. Всички вие добре сте запознати със ситуацията в България – скандални нива на корупция, липса на медийна свобода, масово незачитане на европейските принципи, нарушаване на човешките права права, фалшиви новини, разпространявани от самите власти, заплахи срещу опозиционни лидери. Въпреки всичко това и пандемията десетки хиляди протестират всеки ден. Последните устои на демократизиране бяха погазени в последните дни. Предложените изменения в конституцията са родени в страх и на тъмно.

Българските граждани са европейски граждани и се борят за европейски път на развитие. Тяхното правителство не иска да ги чуе. Надявам се вие да ги чуете. Надявам се ЕК да избере европейските принципи, да избере кое й е по-скъпо – българската демокрация или г-н Борисов.“

Хорхе Бушаде от името на Ангел Джамбазки:

Прилага се двоен стандарт

"Считаме, че България е в списъка на страните, приемащи всички основни международни инструменти за борба с корупцията. И работи с Венецианската комисия и ГРЕКО (Групата на държавите, борещи се срещу корупцията – б.р.) . Тя прилага препоръките на Комисията по МСП. И този механизъм трябва да бъде прекратен.

Колкото до член 7 - що се отнася до България, както с Унгария и Полша – има двоен стандарт от Еврокомисията. За България може да се кажат неща, които важат и за Испания, където има блокаж в съдебната система. Двама испански депутати за малко да ги линчуват преди време по улиците на Барселона.

ЕК трябва да бъде пазител на договорите. Тя не е пазител на националния суверенитет и не трябва да действа според това дали мнението й съвпада с мнението на мнозинството. Когато управляващите в страните членки партии спазват линията на ЕК, се счита, че въпросите за тях са вътрешни. Трябва да се спазват приетите закони във всяка страна."

Емил Радев:

Не виждам правни аргументи срещу отпадането на мониторинга

"България е изпълнила ангажиментите и МСП трябва да отпадне. Като юрист не виждам правни аргументи, които да пречат на това решение. Надявам се ЕК да не прилага двойни стандарти към България.

Продължава решимостта на правителството за постигане на необратимост в съдебната реформа. Пример е предложението за свикване на ВНС, което да приеме нова конституция. Проектът на ГЕРБ цели реформа на съд власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия, ГРЕКО и Еврокомисията. Препоръките на европейските институции към нашата страна могат да бъдат изпълнени само с промени в основния закон."

Илхан Кючюк:

Не е дошъл моментът за промени в българската конституция

„Трябва да направим две разлики.

1. Да не се включва динамиката на политическите процеси, когато се оценява един важен професионален механизъм като МСП. Нашата политическа група не иска да бъде осъществена плромяна на конституцията в България. Общественият договор няма да бъде подобрен. За целите на по-добрите демократични стандарти, подобряването на върховенството на правото не е дошъл моментът. Трябва да има спокойна среда, с консултация с Венецианската комисия, с включването на всички политически участници. Само тогава може да се отиде на такова голямо преобразуване на обществения ред в страната.

2. МСП винаги е бил възприеман двояко. Показал е своята неефективност и дискриминационност. Прилага се спрямо само две държави. Справедливата логика изисква да има последващи конкретни мерки. Последните години се превърнаха в полит караница и разпопосочно политическо говорене в България, Румъния и ЕС. Затова е важно да бъде въведен всеобхватен политически механизъм."