Първо - много е трудно да се запази добрият тон в позорния контекст, в който Борисов еднолично вкара България. И никой не може да изисква от никого да поддържа “бон тон”, след като в ушите на всички ни кънти непогрешимо харизматичният му глас от записите. Но думата ми е днес за друго.

Може би не всички още сте разбрали, но народните избраници от 2 септември вече не са на обичайното си място в Народното събрание, това, на което има герб и пише “Съединението прави силата”. От 2 септември те заседават в бившия и настоящ Партиен дом, наследство от БКП.

(Бележка: пиша сценарии и пиеси, но съм се убедил, че от живота по-голям сценарист няма! Всичко просто си идва на мястото. Тодор Живков например така би се зарадвал на своя възпитаник - какво момче беше, а какъв мъж стана!)

Но да се върнем към новото/старо Народно събрание. Тази иначе внушителна сграда няма никакво държавническо обозначение, не пише “Съединението прави силата”, няма национален герб.

Но пък, от друга страна - на ГЕРБ не е нужен герб. Нито пък съединение. Те нямат нужда от още сила, те имат ВОЛЯ.

На 2 септември, когато десетки хиляди протестиращи бяхме отвън от 8 ч. сутринта до след полунощ, в ГЕРБ се занимаваха с други по-належащи неща, като например: концесия на плаж “Кабакум 2”, прехвърляне право на собственост в община Тетевен; решение за одобряване проект на закон за изменение на… и т. н., и т. н.

Всичко това го пише в дневния ред на заседанията на Министерския съвет. Не казвам, че това не са важни дела, напротив.

Отбелязвам обаче, че в този дневен РЕД няма и един РЕД, свързан с РЕДА и безредиците в страната. Сякаш отвъд прозорците не бяха събрани десетки хиляди.

(Твърди се, че на 2 септември беше протестът с най-мащабен брой хора, събрани пред Народно събрание от 1997-а насам. И поне 97% от тях не бяхме “криминален контингент”.)

Също питам се: как такъв главнокомандващ на партия, какъвто е генерал Борисов, може да изчезне без следа точно в деня, в който неговите хора са подложени на най-големия дневен обществен натиск, оказван върху политическа партия от 1997 година насам. Как така го няма никакъв? Какъв генерал е, щом в решителния ден отсъства?

Не мога да си представя как общественият РЕД в поверената му държава не беше първата и единствена точка в дневния РЕД на това заседание.
Не мога да си представя много неща и слава Богу.

Хубава събота и неделя, хубав празник на всички протестиращи и непротестиращи!

Съединението е неизбежно.

Текстът е от профила на писателя Захари Карабашлиев във фейсбук. Публикуваме го с неговото съгласие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.