"Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни точки между политическата среда и функционирането на българската прокуратура, тъжният отговор е, че поставянето на прокуратурата на политически терен започна ясно да се вижда по времето на мандата на предишния главен прокурор и придоби особено категорични измерения по времето на сегашния главен прокурор. И като публични послания, и като серия от едни или други публично извършвани действия на прокуратурата."

Този коментар направи пред БНР доц. Христо Христев, преподавател по европейско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като уточни, че такова политическо позициониране не е имало нито при Иван Tатарчев, нито при Никола Филчев. Повод за интервюто е днешното Национално съвещание на прокуратурата на Република България с участието на над 700 обвинители и следователи. А целта: "отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл. 7 от Договора за Европейския съюз". 

По думите на Христев, ако има поставяне на прокуратурата на политически терен, то не идва "от президента или от някой, който отправя критики към това как е уредена и как функционира прокуратурата".

"Критиката, внасянето на предложения, т.ч. за съществена промяна в работата й, не може да бъде разглеждано като нещо нередно, като вмешателство", посочи още доцентът в СУ.

По думите му вмешателство може да има, ако то касае работата на конкретен прокурор, в т.ч. главния по дело или др. п. 

"Не разбирам защо да е очевиден риск пред правовата държава. Прокуратурата функционира в конституционна рамка, която се изменя по специален ред, и това не може да се разглежда като някаква опасност за прокуратурата. Те претендират, че се поставя под въпрос независимостта на прокуратурата", допълни Христев по повод днешното съвещание.

И посочи още:

"Ако анализираме има ли проблеми в България в порядък тежък, съотносим към чл. 7 от Договора за ЕС, има ли проблеми във функционирането на правовата държава – те трябва да се търсят в това съществуват ли рискове за независимостта на съдилищата, на съдиите, в сегашната уредба на прокуратурата, в мястото й в съдебната система, във възможността й да влияе върху управлението на съда чрез Висшия съдебен съвет, имаме ли достатъчно гаранция за независимостта на отделните прокурори."

Отбеляза също така, че правната рамка, която определя функциите на прокуратурата, не съдържа подобен формат.

"Такъв тип събиране на значителен брой прокурори би било оправдано при необходимост от обучение или уеднаквяване на практика, "ако под някаква форма ще се синхронизира работата на държавното обвинение, но в рамките на неговите правомощия. И ми е трудно да видя как точно се вписва в правомощията на прокуратурата този формат", коментира преподавателят.

"За мен обаче самият подход, който е избран за провеждането на този форум, неговият формат – той поставя прокуратурата на политически терен", каза в заключение.