Няколко дни вече името на Божидар Лукарски занимава медиите и коментиращите в социалните мрежи. Вицове, колажи, провокативни въпроси за кривата на Лафер. Цитатът „Бих бил министър“ вече живее собствен живот в компанията на различни снимки от битието на председателя на СДС и номиниран за министър на икономиката.

Това, което провокира толкова много хора да обсъждат предложението за Лукарски, е не толкова формалното разминаване между образованието и името на министерството. Юрист начело на икономическото ведомство е нито по-добро, нито по-лошо от математик начело на МВР – Румен Петков, икономист начело на Министерството на здравеопазването – Славчо Богоев, или пък историк начело на Министерството на културата – Петър Стоянович. Никъде не е казано, че едното е само за ченгета, другото е само за лекари, а третото е само за актьори и скулптори. По степен на ексцентричност всички тези случаи далеч отстъпват пред това бивш цар и бивш охранител да бъдат премиери. Ама бяха, а единият от тях пак ще бъде.

Проблемът „Лукарски“ е всъщност проблемът за политиката. Никой нямаше да попита защо точно той ще оглави икономиката, ако г-н Лукарски беше популярен говорител по темата „Подобряване на бизнес средата“. Ако зрителите можеха да се сетят за няколко негови телевизионни участия, в които е разкрил вижданията си за това как инвестициите да се увеличат, а фирмите да търсят повече и повече служители. Ако на предизборните му билбордове пишеше „Икономиката, глупако!“ Сега го пише върху снимките му из фейсбук.

Проблемът „Лукарски“ е и проблемът с представителството. Името му не било в първия списък с предложения на Реформаторския блок. Продължават противоречивите изказвания по темата как точно той се е озовал в списъка срещу Министерството на икономиката. Цялата олелия около неговото име можеше веднага да бъде пресечена, ако лидерите на Блока бяха излезли публично и бяха съобщили своите предложения, бяха ги мотивирали и бяха огласили с какви задачи изпращат всеки един в изпълнителната власт. Това не бе направено и затова всички говорим за Божидар Лукарски.

Защо все пак този случай е добра новина?

Задаването на въпроси винаги е добра новина. Питат журналистите, питат привържениците на Реформаторския блок, питат и политическите му опоненти. Въпросите създават среда, в която г-н Лукарски няма да има и месец толеранс – той трябва или веднага да опровергае всички съмнения, или да потвърди всички шеги и колажи. Такъв обществен натиск ще принуди премиера и подкрепящите го партии или веднага да се освободят от тежестите в отбора, или да поемат всеки ден отговорност за тези тежести.

Ако и други детайли от бъдещото правителство възбуждаха също толкова силен интерес, колкото г-н Лукарски, можехме да се похвалим с най-активното гражданско общество на света. Много по-малко хора питат за номинацията на Владислав Горанов за министър на финансите. Снимката му с Делян Пеевски изобщо не е новина. Новина е, че е само една. Защото по „Раковски“ се разхождат много хора, има и много места за пиене на кафе и възпитаните хора случайно се засичат, сядат да разменят две думи, а пък някой ги снима. Така обясни ситуацията Бойко Борисов.

Г-н Горанов напусна парламента с обяснението, че има семейство и депутатската заплата не му стига. После стана изпълнителен директор на Общинска банка. Сега иска да е министър, а заплатата на този пост изобщо не е много по-висока от депутатската и е значително по-малка от банкерската. А?

В програмната декларация на правителството беше дописано искането на Патриотичния фронт за изграждане на стена по цялата граница с Турция. Имах щастието да видя на живо това съоръжение и да говоря с граничните полицаи на място. Този подход не решава проблема, но за сметка на това е скъп, грозен и потискащ. Утре телевизионните патриоти могат да поискат ограда около цяла България и това сигурно ще бъде прието в името на правителството. Тогава?

Бойко Борисов предложи почти всички свои бивши министри и за новото правителство. Без никаква оценка, без никаква самокритичност, без поглед напред. Ако управлението на ГЕРБ е било безгрешно, то партията щеше да спечели самостоятелно мнозинство, а не да има само 84 депутати и да се чуди как да сглоби парченцата до заветното число 121. Нали?

Има много неотговорени въпроси, а сред тях основният е защо Бойко Борисов иска да е премиер и какво планира да извърши. Знаем кой ще е в правителството, знаем безкрайните компромиси, които участниците направиха, само не знаем какво предстои да свършат. Но пък и не питаме.

На този фон случаят „Лукарски“ е обречен да бъде добрата новина, защото показа, че обществото все още има съпротивителни сили срещу безпринципното и нахално поведение на политиците. Все още, но не и достатъчно.