Годината не е 1971-ва, когато БКП е писала проект за Конституция, Бойко Борисов не е Тодор Живков, а ГЕРБ не е БКП. Това заяви пред БНР евродепутатът на "Демократична България" Радан Кънев по повод искането на премиера за нова Конституция, подготвена от управляващата партия, и за ново Велико народно събрание, обявени в края на миналата седмица.

Според Кънев идеята, че една партия ще пише проект за нов основен закон, е неприемлива и смята, че това трябва да стане само след широки обществени дебати. 

"Не може Конституцията да бъде хрумка на един човек, който я е обявил в 12 на обяд. Не може да бъде проект на една партия. Това се е случвало само веднъж - през 1970-1971 година БКП е писала проект за Конституция. Всички други конституционни опити в България – и успешни, и неуспешни, са плод на изключително широки експертни дебати, цялото богатство на българската юридическа мисъл е било събирано на едно място, цялото общество е било въвлечено. Когато има дебати за нова Конституция, трябва университетите в България да врят и да кипят от усилието. Това трябва да е национална задача", каза Кънев.

Евродепутатът заяви, че идеите, които лансира Борисов, са обикновен "трик" за политическо оцеляване, но опасен такъв - защото "ние като общество не можем да си позволим Конституцията да бъде обект на трикове, конституционните дебати да разделят обществото".

"Недопустимо е толкова голяма тема като конституционното устройство на държавата да бъде принизявана до нивото на инструмент за отлагане на политическата смърт на един лидер с два, три или с пет месеца", аргументира се Кънев и добави, че това е "много дребно, евтино заиграване с една много голяма тема от страна на един слаб и уплашен лидер".

Иначе Радан Кънев коментира и решението си да инициира дебати в Европейския парламент, на които да бъде обсъдена политическата криза в България. Той е получил подкрепа от евродепутката от ПЕС Елена Йончева и на още 55 други депутати. Сред подписалите искането са представители на ЕНП, на либералите, но голяма част от подкрепилите искането са от групата на Зелените и от групата на социалистите и на демократите, уточни Кънев. „Няма никаква политическа и човешка логика да се крием от дебати по очевиден проблем“, мотивира се той.

"Виждаме в поведението на Борисов и ГЕРБ напоследък опит да си измият ръцете от избора на Иван Гешев за главен прокурор. Традиционно европейските институции не навлизат в национални политически конфликти, особено когато има близки избори на хоризонта. Изключително много се пазят от намеса в предизборен период в националната политика и това е разбираемо. Трябва обаче да си дадем сметка, че ситуацията със свободата на словото в България и с поведението на прокуратурата не са партийно-политически проблеми."

Според него българският проблем е общоевропейският - допускането на такова ниво на "разграждане" на държавността в която и да е държава поставяло под много голям риск европейските приоритети. 

"Защото днес в Германия, в Швеция, в Холандия има огромно напрежение от страна на самите избиратели, на самите данъкоплатци за това къде отиват парите примерно по новия възстановителен план. Това са огромни финансови потоци, Европа започва да харчи много повече публични средства, а успоредно с това решение на корупционния проблем няма. Така че европейските лидери, европейските институции са длъжни да погледнат към България, за да не допуснат проблеми със собствените си европейски приоритети. България може да се превърне в много лош пример за западноевропейските данъкоплатци“, изтъкна Радан Кънев.