„Дилемата е дали да има избори през декември или януари, организирани от служебно правителство на Румен Радев, или редовни избори през март. Затова е цялата битка. Не е вярно, че сегашното правителство ще продължи да действа и при Велико народно събрание.”

Това коментира по Нова тв в понеделник бившият конституционен съдия Румен Ненков.

В петък премиерът Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ готви предложения за промени в конституцията, които изискват свикването на Велико народно събрание, а проектът скоро ще бъде внесен за обсъждане в НС. След решението за свикване на ВНС правителството ще подаде оставка, добави Борисов, чието оттегляне от премиерския пост е едно от исканията на продължаващите 40 дни протести в страната.

След неговото изявление обаче се появиха разнопосочни експертни мнения каква точно ще е процедурата, като едни от твърденията бяха, че сегашният кабинет ще продължи да действа и при ВНС.

 

Според Ненков много хора се упражняват напоследък и заблуждават обществеността в конституционното право.

Юристът добави, че премиерът Бойко Борисов е направил някакво заявление, което е с политически характер. Ненков го определи като опит „и двете страни в конфликта да излязат с достойнство”. Премиерът обобщавал някои от исканията на разнородните групи протестиращи, като за някои от предложенията се изисквало свикване на Велико народно събрание.

"Дали чрез изцяло нова конституция - аз лично смятам, че не е изчерпан потенциалът на действащата, или чрез промени, съществени, за които се изисква ВНС - няма значение. Но не е вярно, че правителството ще продължи да управлява", смята известният конституционалист.

Според него голямата дилема е дали да има избори през декември или януари, организирани от служебно правителство на Румен Радев, или редовни избори през март. 

В хипотезата, при която вече парламентът е взел решение за свикване на ВНС и Борисов подава оставка, това може да стане най-рано след около два месеца и половина, депутатите от ГЕРБ ще внесат проекта през септември и най-рано през ноември той може да бъде разгледан и приет, посочи Ненков.

"Борисов подава оставка, защото ако не го изпълни, той ще е политически труп. След като подаде оставка, започва рулетката с даването на мандатите. Да приемем, че никой не може и не иска да направи правителство", продължи да описва какво следва бивишият конституционен съдия.

Тогава според Ненков възникват две основания за разпускане на Народното събрание. По-силното ще е за свикването на Велико народно събрание. Изборите ще са за ВНС. То ще изпълнява и функциите на обикновено Народно събрание.

"Абсолютно невярна е тезата, че първата задача на ВНС няма да е да назначи ново правителство. Старото правителство не е излъчено от него", смята той категорично.

„Иначе отказваме ли се от парламентарния контрол върху изпълнителната власт?”, попита Ненков.

Според юриста тезата, че сегашното правителство ще продължи да управлява и по време на ВНС в оставка, била "измислена теза".

Той посочи, че има решение № 3 от 2003 г. на КС, което ограничило възможността за приемането на някои промени от ОНС (прословутото решение по инициатива на Никола Филчев, с което на практика всяко по-важно "пипане" в статута на прокуратурата е обявено за промяна на държавното устройство, б.р.). Според бившия конституционен съдия за някои от предложенията за изменения сега не е нужно ВНС - като даде пример с индвидуалната жалба до КС. Но за други - като намаляването на броя на народните представители и цялостно преструктуриране на Висшия съдебен съвет, се изисква Велико народно събрание.

Ненков припомни, че преди време президентът Румен Радев е обявил, че подготвя предложения за промени в конституцията (това стана след поредица от срещи, включително с критични към статуквото НПО, и касаеше основно ролята на прокуратурата. Отговорът на главния прокурор Иван Гешев спрямо Радев е общоизвестен, б.р.).

"Когато президентът назначи Иван Гешев за главен прокурор, започна консултации за промени в конституцията. Обществеността очакваше да види какъв е резултатът от тези консултации. Някъде прочетох, че неговият правен съветник проф. Емилия Друмева казва, че имало някаква готовност, но поради това, че доверието в този парламент било изчерпано, предложенията ще бъдат внесени в следващия парламент.

Очевидно тези предложения не са свързани с кардинални промени, защото не предвиждат свикване на Велико народно събрание. Не виждам пречка тези предложения на президента да бъдат обявени на обществеността - да видим какво е решил този мозъчен тръст, какво се предлага”, добави той.

Според него и прокуратурата, и президентът са нарушили конституцията. Обвинителите - с нахлуването си в президентската институция, както и с огласяването на есемеси.

"А президентът подкрепя протести, които са направо противоконституционни. Вече и аз се настройвам против властта, защото не може да осигури гражданските права на другите хора", добави Ненков.