БЛАГОВЕСТА КЕНАРОВА*

Казусът КТБ заслужено се оказа събитието с най-голям обществен интерес в България от началото на юни тази година до днес. Европейската комисия (ЕК) се намеси чрез писма и откриване на наказателна процедура срещу България, за да започне незабавно изплащане на гарантираните от закона депозити (краен срок - 15 октомври) и да разкъса обръча около КТБ, но все още няма резултат. Държавата не може и не иска да реагира адекватно, тъй като всички нерегламентирани процеси по казуса КТБ са се развивали с нейното мълчаливо одобрение и участие, осигурявайки „комфорт“ на мажоритарния собственик на банката и неговите „скъпи“ клиенти.

42-рото Народно събрание, завършило своята работа предсрочно и безславно, направи всички възможни опити да прокара законови изменения в полза на КТБ – безпрецедентно изменение на Наказателния кодекс за ограничаване на свободата на словото и промяна на Закона за държавния бюджет за 2014 година, както и закон по мярка за „специалната“ КТБ. Не се получи.

Това не отказа БНБ, президент, служебно правителство, профсъюзи, работодатели, прокурори, съдии, „независими“ експерти и Цветан Василев, които продължиха да се изказват в полза на „оздравяването“ на КТБ и да предлагат „лечение“. Даже и представителите на вложителите се включиха в акцията и организираха митинг пред Светия синод с надежда за спасение.

Съмненията, че капиталовата дупка в банката е била установена още при първия назначен от БНБ одит на активите и пасивите на банката, остават.

Стенограмата от срещата при президента на 14 юли, изиграла ключова роля за процеса КТБ, остана тайна за обществеността. Не остана тайна обаче интересът към актуализация на бюджета, който да „даде възможност и да се увеличи максималният размер на държавния дълг в разумни граници“.

И като резултат, в 43-тото Народно събрание се появи проект за закон „ЗА изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.“, изготвен от служебното правителство на Близнашки. В обосновката на проектозакона, между другото, „в контекста на предлаганото увеличаване на дефицита и осигуряването на надежден буфер за ликвидна подкрепа се поражда необходимост от поемане на нов държавен дълг, съответно промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината“ (Изменението засяга чл.66 и чл. 67 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г).

Случайно или не, публично известната информация е, че капиталовата дупка в КТБ е приблизително същата – 4,22 млрд. лева. Въпреки липсата на обосновка от служебното правителство как точно са получили тази сума, едва ли има някой, който намира този факт за съвпадение. Ликвидна подкрепа на банка от държавата е допустима само, когато няма притеснения относно нейната платежоспособност (капитал). Предложението за актуализация на бюджета в този му вид на практика оставя вратичка „оздравяването“ на КТБ или поне на „скъпите“ ѝ клиенти да се случи, дори и политиците официално да отричат, че оздравяването ѝ е възможно.

Въпросът е: Ще се приеме ли за обсъждане от 43-тото Народно събрание това предложение за изменение на бюджета в този му вид?

Ако това се случи, то каква е била целта на двудневните драматични дебати в бюджетната комисия и в зала по казуса КТБ, на провалилия се безпрецедентен опит на законодателя да принуди БНБ да наруши закона и на категоричното мнение на Бойко Борисов, изказано от трубината на парламента, КТБ да не се оздравява? 

Дали политиците отново разчитаха на  липса на задълбочено внимание и реакция от обществеността?

Казусът КТБ  няма да приключи скоро. Прекалено много и големи са финансовите нарушения и засегнатите интереси.

Към настоящия момент обаче БНБ е длъжна да спази закона и да отнеме лиценза на банковата група КТБ, за да може в 20-дневен срок да започне изплащане на гарантираните депозити. Публично дискутираният въпрос откога КТБ е неплатежноспособна, звучи абсурдно. Всеки един от вложителите ще ви отговори – банката е затворена от 20 юни 2014 г. Забавянето на обявяване на датата на неплатежоспособност на КТБ от страна на БНБ отново обслужва някои от „скъпите“ клиенти на банката, които чрез трикове, позволени от закона, имат възможност да спасят част от спестяванията си чрез сключване на цесии (сделки между кредитополучатели и негарантирани вложители). Ефектите от тези сделки върху останалите кредитополучатели на банката и върху държавата са спорни и тепърва ще се установяват.

След фалита на банковата група КТБ задължително трябва да започне операция „Чисти ръце“.

Но не операция, проведена по недъгавия проект за „Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции„, предложен от тандема Цонев-Пеевски, а да се приложи реалната европейска и световна практика при борба с измамите и незаконното забогатяване. Това трябва да се извърши от хора, които не са били част от досегашната конюнктура, но са достатъчно добре подготвени и отговорни.

Въпреки, че останаха без отговори въпросите колко точно струва „оздравяването“ и „ликвидацията“ на банката и кой вариант е избран за актуализацията на бюджета от служебното правителство, едно е сигурно – най-големият капитал на една банка е нейното добро име. Именно този капитал на КТБ е загубен безвъзвратно и е останал дълбоко в дупката.

Всички опити за спасяване на банкова група КТБ се оказаха бутафорни и свързани с отлагане във времето на единствено възможния изход – фалит. Дори и да бъде „оздравена“, най-вероятният сценарий е КТБ да изпадне в още по-тежка ликвидна криза веднага след отварянето й.

Фалитът на КТБ ще подейства оздравително на българската финансова система и ще помогне на институциите да започнат да възстановяват изгубеното доверие.

Продължаващите опити на политиците и държавата да измъкнат КТБ от дупката са равносилни на прикриване на тежки криминални действия с политически и държавни средства. А това не бива да се допуска!

---------

* Благовеста Кенарова работи от 20 години в международна финансова институция в областта на банковия контрол. Текстът е от блога на авторката, в който изразява само лични позиции. Подзаглавието е на редакцията.