Време е „белият Исус“ да бъде свален от публичните пространства, гласи един от най-крайните публични коментари срещу расизма. Призивът идва от американския граждански активист и писател Шон Кинг, който в серия публикации в Туитър призовава да се посегне на „бялото превъзходство“ и в религията. В контекста на движението „Животът на чернокожите има значение“ демонстранти поставиха под въпрос наследството на редица личности от историята, сред които Христофор Колумб, Джордж Вашингтон, Уилям Гладстон, Уинстън Чърчил…

Движението бе провокирано от убийството на Джордж Флойд на 25 май – 46-годишният чернокож мъж бе задушен от полицай по време на арест в Минеаполис и впоследствие почина.

„Да. Всички стенописи и стъклописи на белия Исус и европейската му майка и техните бели приятели също трябва да бъдат свалени – пише Кинг в Тутиър. – Те са гнусна форма на бялото превъзходство. Създадени като инструменти на потисничеството. Расистка пропаганда. Всички те трябва да бъдат свалени.“

След вълна от негативни реакции на позицията му, Кинг я доразвива:

„Да, смятам, че статуите на белия европеец, за който твърдят, че е Исус, трябва също да бъдат свалени. Те са форма на бяло превъзходство. Винаги са били. В Библията, когато семейството на Исус иска да се скрие и да се смеси с останалите, познайте къде отиват? В Египет! Не в Дания. Свалете ги“.

Кинг, който е отявлен либерал, преди време коментира и влиянието, което демократите имат в градовете, където се наблюдава расово разделение.

„Демократите, от най-незначителния до най-влиятелния, управляват градовете в Америка в момента – пише той на 5 юни. – Спрете да ни казвате да гласуваме в отговор на полицейското насилие, което ни обгражда сега. Да, трябва да гласувате. Но трябва да бъдете много конкретни. Демократите, от най-незначителния до най-влиятелния, управляват в градовете, където има най-лоши случаи на полицейско насилие. Ние ги избрахме.“

Подобни крайни коментари не са новост на настоящето. Преди една година, когато нямаше антирасистки протести, музикантът Небал Мейсад пише статията „Време е да оставим класическата музика да умре“, публикувана в изданието „New Music USA“. В нея той се обръща към колегите си цветнокожи музиканти и ги призовава да осъзнаят, че са в токсична връзка с класическата музика, която напомня Стокхолмски синдром. Причината е, че мнозинството големи композитори са бели европейци, критикува се и начинът, по който функционират музикалните институции. В статията си авторът обвинява западната музика, че се опитва да изтрие неговата собствена история. Вместо това той иска да създава музика за общността си, защото „докато цветнокожите хора създават изкуство, културата ще остане жива“.

„Западната класическа музика зависи от цветнокожите, за да поддържа фасадата си на модерна, прогресивна инститиуция, за да запази властта си – пише Мейсад през 2019 г. – В западната класическа музика не става дума за култура. Става дума за белота. Тя е комбинация от европейски традиции, които служат на измамно привлекателното схващане, че белотата има култура – и то такава, която превъзхожда останалите. Основната ѝ причина да съществува е да придава тежест на мита за бялото превъзходство. В това отношение цветнокожите хора никога няма да бъдат пионери на западната класическа музика. Най-доброто, което може да бъдем, е екзотични гости, развлечение за бялата публика.“

Авторът отправя обвинения и към капитализма – докато той съществува, пише Мейсад, цветнокожите никога няма да могат да скъсат с класическата музика, тъй като финансирането продължава да минава през ръцете на белите.

"Площад Славейков"