Работниците имат право на платен годишен отпуск за времето от незаконното уволнение до възстановяването им на предишната работа, а при прекратяване на трудовото правоотношение - на заместващо обезщетение за неизползвания отпуск.

Ако през това време е имал нова работа, работникът ще може да иска само от новия работодател дните отпуск за периода, в който е бил на новата работа.

Това гласи решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-762/18. То се отнася до жена, назована с инициалите QH.

Случаят

QH работила в училище в България. Тя е уволнена, а по-късно възстановена на работа, след като съдът обявява уволнението ѝ за незаконно. Впоследствие отново е уволнена.

Жената предявява иск в частност за осъждането на училището да ѝ заплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от незаконното уволнение до възстановяването ѝ на работа. Искането ѝ не е уважено, включително от последната инстанция – българския Върховен касационен съд (ВКС).

Тогава QH отново предявява иск – този път пред Районен съд Хасково (България). Той е за осъждането на ВКС да заплати обезщетение за вредите, които тя смята, че ѝ е причинил, поради допуснато от него нарушение на правото на ЕС.

Българският съд решава да отправи преюдициално запитване до базирания в Люксембург СЕС. Районен съд-Хасково поставя въпроса дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при описаните обстоятелства работникът има право на платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа, въпреки че през този период не е полагал действително труд за работодателя. Българският съд пита също дали правото на ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при описаните обстоятелства работникът има право на заместващо парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването на работа.

Решението и мотивите

С днешното си решение СЕС отговаря утвърдително на тези два въпроса.

Съдът най-напред припомня своята практика, че когато работникът не е в състояние да изпълнява задълженията си по непредвидима и независеща от волята му причина, например поради болест, правото му на платен годишен отпуск не може да се обвързва със задължението действително да е работил. По-нататък Съдът отбелязва, че точно както неработоспособността поради болест, лишаването на работника от възможност да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип е непредвидимо и не зависи от волята на този работник.

Оттук СЕС стига до извода, че периодът от незаконното уволнение на работника до възстановяването му на работа трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който той има право. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му с решение на съда, има право на полагащия се за този период платен годишен отпуск.

Съдът посочва, че ако възстановеният на работа работник отново бъде уволнен или ако след възстановяването му на работа трудовото правоотношение бъде прекратено по каквато и да било друга причина, той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа.

Съдът обаче уточнява, че ако е имал нова работа в периода от незаконното уволнение до възстановяването му на предишната работа, работникът може да иска само от новия работодател платен годишен отпуск за периода, в който е бил на новата работа.