През целия XX век се редят пандемия след пандемия. Не само испанската инфлуенца покосява милиони, в средата на столетието – през 1968 г. – се появява хонконгският грип, който взима над 1 млн. жертви. Тази пандемия е позабравена днес, но спомени за нея са останали в изкуството.
На трагедията, която тогава минава без световна карантина, е посветена известната песен на Владимир Висоцки „Сутрешна гимнастика”.
„Вдишваме. Ръце встрани.
И не бързай. Раз-два-три.
Бодрост на духа, финес и пластика.
Общоукрепяваща.
Рано отрезвяваща.
Жив ли си – прави сега гимнастика.В своя дом ако си ти
лягай долу. Раз-два-три.
И движенията точно изпълнявай.
Без влияния отвън,
истинско е, не е сън –
вдишай силно чак до прилошаване.Силно се разпространи
грипен вирус. Раз-два-три.
Болест шири се сега без спиране
Гробът чака всички слаби.
Ако искаш силно здраве,
значи спешно трябва ти разтриване.Вече щом се умори,
сядай, ставай, пак седни.
Ти готов си даже и за Арктика.
Група учени съветват
алкохола и кафето
да смениш със спорт и профилактика.Запази сега мълчание,
клякане до безсъзнание.
И не гледай като тъмна буря.
Ако си изнемощял,
избърши се с някой шал
и започвай водни процедури.Новините са ни ясни.
Затова – търчим на място.
И печелят всички без съмнение.
Няма тук триумф победен
няма първи и последен.
Бяг на място – общо примирение.“
Песента е написана за спектакъла „Последен парад” в московския Театър на сатирата през 1968 г., в самия разгар на пандемията, дошла от Китай.
През 1969 г. грипът не спира, взима все повече жертви в Съветския съюз и в мълчаливите до онзи момент медии излиза специално изявление, за да успокои хората. Тогава бардът продължава темата и пише стихотворение, днес позабравено:
„В Азия или в Европа
се появила треска.
Зрителите в операта
тежко кашлят днеска.Неясно треската каква е – от страх или от грип.
Разногласи са обоите, а цигулките шептят.
Кашля диригентът дълго, а тенорът е разбит.
Баритоните прегракват, а пък басите мълчат.Имахме си опера
чудна и добра.
Хора аплодирахме,
а кого сега?Реве мецосопраното, че горно „до” не чува,
изчезна и белкантото – сопраното е в драма.
За лев продават място, но никой не купува
изобщо всичко падна и вече нищо няма.Блъскат се течения
в оперната зала,
духат и събарят
като вятър-хала.Партии – изсвирени, песните – изпети.
Сви се партитурата, няма светлини.
Ариите свършиха и мълчат дуетите –
баритон без нежност, бас без дълбини.Няма как да се преборим –
пуста залата кънти.
Замълча дори тенорът
и гласът му не звънти.“.
Пандемията приключва едва през 1972 г., заболеваемостта спада видимо, но хонконгският грип задълго остава в ума на хората, които са били доста уплашени от него. През 1973 г. Висоцки пише цикъл балади за филма „Бягството на мистър Маккинли”. Сред тях е и „Балада за отиването в рая”, в която отново споменава епидемията в куплета:
„Ще те събуди някой странен тип
и ще те прати в свят без рак, войни и мрак,
без гадния хонконгски грип.
Щастлив ли ще си наготово ти, глупак?”.
Така вирусът на грипа три пъти попада в песните на Висоцки. Днес коронавирусът също действа вдъхновяващо. Очакваме да видим как ще го отразят творците в бъдеще. Дотогава ще се задоволим с „Корона, чао!”. И ще си спомняме за Висоцки.
Преводът на стихотворенията е на Силвия Недкова за „Площад Славейков“.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
