Като краят на свободното къмпингуване в сегашния му вид може да се определи решението на Конституционния съд, който бе сезиран от бившия омбудсман Мая Манолова за последните приети текстове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. С него се въведоха неясни критерии за този вид почивка. Или по-точно - не се въведоха, защото депутатите вмениха цялостната уредба на къмпингуването да стане с наредба на няколко министри, която не е готова и не се очертава скоро да бъде. Според КС обаче текстовете не противоречат на основния закон. Така ограниченията за къмпингуване остават. Остават и солените глоби за палатка на плажа.

През юни миналата година парламентът реши, че В зона "А" и в зона "Б" извън територията на плажовете, дюните и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани.

Но "условията и редът за определяне на местата, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма". Така в ръцете на изпълнителната власт остава въпросът къде ще можем да разпънем палатка или да поставим каравана или кемпер. Това обаче не е всичко. Макар да няма ред, по който да се къмпингува, в закона бяха записани и солени глоби, които са оспорвани като непропорционални на деянията - от 500 до 1000 лева за първо нарушение и от 1500-3000 лева при повторно.

Още с приемането на измененията, внесени от Обединени патриоти, те бяха атакувани от президента Румен Радев, който наложи вето, а в последствие - и от Манолова със сезирането на КС. Припомняме, че към самите текстове не бяха приложени никакви разчети и оценка за въздействието - колко души би засегнало изменението, как и къде ще се определят тези места, пропорционални ли са глобите на нарушението и пр. Атакувани бяха както заобикалянето на конституционния принцип режимът на земята да се определя със закон, така и налагането на изпреварващи наказания, които са и непропорционалността на наказанията.

Решението на КС е подписано с особено мнение от трима от членовете му - Борис Велчев, Георги Ангелов и Гроздан Илиев. Велчев коментира даването на правомощия на министрите да, на практика, надписват закон.

"Според мен, тази разпоредба противоречи на принципа на правовата държава и е противоконституционна", пише той.

Според Ангелов "разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 ЗУЧК, според която се определят с подзаконови нормативни актове, противоречи на конституционния текст. Тя е противоконституционна в частта си относно думите "условията и" и "правилата и". А Грозданов заявява, че искането на омбудсмана не е трябвало да бъде допускано за разглеждане по същество.

"За всички ограничения и забрани за строежи върху дюни, пясък и по морето има просторни изключения. Подпорната стена е законосъобразен хотел. За палатките обаче нормата е бетон. Идва краят на свободното къмпиране в България с решението на Конституционния съд", коментира активистката Люба Батембергска от "Да спасим Карадере".

А пред БНР днес посочи, че въпросът е има ли места за къмпингуване, колко са местата, които биха могли да се развиват по този начин. Като цяло терените, които са останали, са частна собственост на хора, живеещи по Черноморието, които са малки парцели, които биха се обособили евентуално пожелание за такива места, те са всъщност много малко.

Решението на съда има и още един прочит: поне сега никой не може да претендира, че свободното къмпингуване противоречи на Конституцията, каквито интерпретации има всяка година, когато държава и местна власт започнат да организират "хайки" по плажовете, за да разгонват палатките (най-вече по трите плажа, определени в закона като плажове за природосъобразен туризъм - Иракли, Карадере и Корал). Иначе, въпросната наредба трябваше да бъде изготвена до 16 юни, т.е. вчера, но срокът бе удължен. Все пак, санкции може да има година след приемане

От "Зелени закони" приветстваха решението на КС, подчеравайки, че то дава защита на дюните, в т.ч. на ембрионалните, които законодателите пропуснаха при гласуването на измененията в ЗУЧК.

"Това решение на Конституционния съд дава защита на дивото къмпингуване и задължава националните съдилища в бъдеще да бъдат категорични при наказанията си за увреждане на дюни. Например, багерът на дюните на Ахтопол влиза в категорията "непоправимо увреждане" и по никакъв начин не може да бъде обоснован с изключението за "специален обект" или "сигурността на страната". В бъдеще санкциите за такива увреждания ще трябва да бъдат сериозни.

Нека вземем и още един пример – след като Конституционният съд постанови природата и в частност всички видове дюни като изключителна държавна ценност , то разораването на сивите дюни заради резиденцията на Шабла вече е доказано противоконституционно, независимо от разрешението от екоминистерството. Един бъдещ подобен случай вече ще бъде наказан от съда", посочва Тома Белев.