Дали Владимир Путин може да каже сега „Мисията е изпълнена“?

Изненадващо руският президент обяви в понеделник, че нарежда оттеглянето на „основните части“ от руския военен контингент в Сирия и декларира, че „поставената задача пред... руските военни е като цяло изпълнена“. Путин призова още за засилване на дипломатическия процес, който бе подновен в понеделник след две седмици сравнително спокойствие в Сирия.

Но какво всъщност постигна руската намеса? И какво ще се случи след оттеглянето на руските сили?

Най-важният и незабавен ефект от руската военна намеса бе укрепването на режима на Башар Асад, който носи главната отговорност за страданията на сирийците. Запазването на властта на Асад и поддържането на военно присъствие в Сирия винаги са били първостепенните причини за намесата на Русия.

Но този „успех“, ако можем да го наречем така, бе постигнат на изключително висока цена. Бруталната тактика на режима на Асад – от пускането на варелни бомби срещу цивилно население до употребата на химическо оръжие – остави след себе си почти половин милион жертви, а повече от половината от 22-милионното население на Сирия напусна домовете си.

Вместо да намали зверствата, петмесечната руска интервенция само увеличи насилието, като бомбардираше наред опозиционните сили и отказваше храна и лекарства на хората в нужда.

Асад остава на власт – по-уверен, отколкото преди руската намеса – но на изключително висока цена за сирийския народ, стотици хиляди от който избраха да напуснат страната, вместо да останат.

Второто последствие от руската интервенция е ускоряването на усилията за прекратяване на сраженията и започване на мирни преговори. Не е случайно, че съобщението на Путин идва в същия ден, в който бяха подновени подкрепяните от ООН мирни преговори в Женева, както и след като споразумението за прекратяване на огъня между САЩ и Русия показа устойчивост. Относителното спокойствие на фронта, комбинирано с възстановяването на дипломацията, позволяват на Путин да се превърне от воюващ в миротворец.

Има много причини да се съмняваме в успеха на дипломацията – и дори в спазването на прекратяването на огъня. Русия оставя Сирия толкова дълбоко разделена, политически и териториално, колкото я завари при намесата си през септември. Руските завоевания в полза на Асад оставят сирийския президент в по-добро положение, но опозицията остава непреклонна, че няма политическо решение заедно с Башар Асад. Тази безизходица най-вероятно отново ще доведе до насилие – вероятно по-скоро, след като военното подкрепление за Асад се оттегли.

И последното последствие от интервенцията на Путин е завръщането на Русия като основен играч на глобалната дипломатическа сцена. Намесата остави държавния секретар на САЩ Джон Кери без избор и той трябваше директно да преговаря с руското ръководство. Мирните преговори нямаше да бъдат подновени без натиска, който Русия и САЩ упражниха върху всички страни. По подобен начин прекратяването на огъня, което влезе в сила преди две седмици, също бе резултат на договорка межу САЩ и Русия. Докато Москва все още е подложена на санкции заради намесата си в Украйна, Путин може да приеме най-новата си употреба на сила като действието, което го превърна отново в глобален политически играч.

Но ако Русия е постигнала нещо от тази интервенция, колко време ще издържи то?

Тук има причини, които ни карат да се съмняваме в устойчивостта на постиженията. Ситуацията в Сирия не се е променила чак толкова. Опозицията на режима на Асад остава толкова силна, колкото е била винаги – съставена от сунити, кюрди и ислямисти. И без директната помощ от Русия тази опозиция ще нараства.

Възможността Сирия да бъде разделена на три или повече части – Алауитски запад, Кюрдски север и Сунитски изток (доминиран предимно от ислямисти) – е толкова реална, колкото беше преди руската намеса. И докато Москва има място на масата за преговори, възможността да се откаже от Асад намалява, заедно с изтеглянето на основните военни сили.

Приключението на Путин в Сирия може и да заздрави позициите на Москва, поне временно. Но ако говорим за бъдещето на Сирия, декларацията на руския президент за „мисията изпълнена“ има точно толкова стойност, колкото същото изявление на един бивш американски президент след началото на войната в Ирак през 2003 година.

Иво Даалдер е президент на Чикагския съвет за външна политика. Бивш постоянен представител на САЩ в НАТО. Коментарът е публикуван във „Файненшъл таймс“ под заглавие „Ако намесата на Путин в Сирия е „успех“, то той излезе твърде скъпо“.