За по-малко от 40 минути депутатите от конституционната комисия в парламента сложиха точката на измененията в основния закон и така те отиват още този вторник в пленарна зала за окончателно гласуване. Народните избраници не се съобразиха с критиките на конституционалистите по един от най-спорните текстове - кой може да е служебен премиер и така разтвориха ветрилото, че то се разпростря чак до заместниците на титулярите в няколко институции. Бетонираха и за още около година сегашния Висш съдебен съвет, който не само е с отдавна изтекъл мандат, но е и с меко казано спорна репутация. Без да е избиран "по протокол", начело на прокуратурата остава и Борислав Сарафов, формално сега изпълняващ функциите.

След като комисията заседава в събота извънредно, за да изпълни "политическата воля" (по председателя й Радомир Чолаков (ГЕРБ)) поправките да бъдат приети преди коледната ваканция на парламента, която продължава до завидния 10 януари, се събра и днес - за доизчистване на оспорваните текстове, основният от които от кои лица президентът ще може да избира за служебен министър-председател.

Оказа се, вносителите са преспали и са решили да не се отказват от втората си поправка на този текст. Така днес без никакъв дебат набързо приеха:

"За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник."

Още вчера, когато този въпрос не намери решение, стана ясно, че от ВКС са пратили становище - не може висш магистрат да става премиер - това представлява смесване на властите - съдебна и изпълнителна. Сметната палата пък не само одитира държавните органи, ами и се избира от НС. "Естествено, че нямат място председателите на ВКС и парламента там. Да не говорим, че правим зам.-омбудсмана конституционна фигура", посочи и бившият конституционен съдия Румен Ненков.

Още преди началото на заседанието Надежда Йорданова (ПП-ДБ) обяви, че няма да има промяна спрямо последно предложения текст. Даде за пример гръцкия модел, при който председателят на касационния съд бил в кръга от възможните да станат премиери лица. Това засилвало обстоятелството, че служебният кабинет не трябва да бъде партийно обвързан и няма политически мандат. На въпрос как тази заявка кореспондира с факта, че остава председателят на НС, който е партийно и политически обвързан, Йорданова отвърна, че било добре президентът да има по-голям избор.

Оставаме, оставаме

Вече окончателно - този ВСС и този главен прокурор остават - минимум за девет месеца, максимум - за около още година. Както Клуб Z писа, причината е в новите разписани преходни и заключителни разпоредби, според които в срок от шест месеца от приемането на промените в Конституцията трябва да се приемат законите, свързани с тези промени. А членовете на новообособените съдийски и прокурорски съвет - три месеца след приемането на въпросните закони.

По този повод Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки", бивш партньор на ПП-ДБ, посочи, че не разбира защо се залага такъв дълъг срок, който ще даде живот на "един компрометиран ВСС" с изтекъл мандат и на един изпълняващ функциите главен прокурор, който сумарно ще е бил такъв година и половина без на практика да има мандат.

Новите срокове обясни министърът на правосъдието Атанас Славов. По думите му екипа му в министерството тепърва трябва да напише чисто нов Закон за съдебната власт, което щяло да стане след месец-месец и половина, после той трябва да мине през обществено обсъждане - пак за около месец, след това през съгласуване с министерствата, за да бъде приет от Министерския съвет през евентуално март и внесен в парламента същия месец. И понеже е тежък закон, работата в НС по него нямало да е бърза.

Нищо, че същинските гласувания по самата Конституция се случват в рамките на две седмици.