За местния вот тази неделя държавата се изправи срещу т.нар. изборни мигранти - съмнителните масови регистрации по настоящ адрес, понякога стотици хора в една къща, но експертите са скептични за заличаването им от избирателните списъци. Причината - оставащото време е буквално дни.

"Знаете, че избирателните списъци вече са отпечатани от ГРАО, Централната избирателна комисия няма отношение към този въпрос. За извършената проверка разбрахме от медиите, не сме информирани по никакъв начин, но искам да обърна внимание на следното: съгласно чл. 405а от Изборния кодекс преди общи местни избори кметовете на общини трябва да извършат проверка шест месеца преди изборите за направените нови регистрации една година назад. Тази проверка задължително трябва да приключи три месеца преди изборния ден. Повече коментари няма да правя."

Така днес зам.-председателката и говорителка на ЦИК Росица Матева отговори на последния редовен брифинг на комисията преди вота на журналистически въпрос как ще се процедира с "новодомците", ще бъдат ли заличени те от избирателните списъци при установени нарушения и ако да - къде ще могат да гласуват.

Скептична е и Ваня Нушева, политолог, преподавател и експерт към Асоциация "Прозрачност без граници". Тя коментира масовите проверки в страната, назначени от областните управители, след като министърът на регионалното развитие Андрей Цеков сезира премиера Николай Денков за предизборните аномалии.

"Опасявам се, че действия, извършени буквално три дни преди изборите, няма как да доведат до отмяна на регистрациите", посочи Нушева пред БНР.

Според нея направеното от министъра е трябвало да се случи доста по-рано - поне 3-4 седмици преди изборите, за да може избирателните списъци да бъдат изчистени адекватно и да се актуализират - въз основа на законовите изисквания.

"Има изисквания в Закона за гражданската регистрация, които всички са длъжни да спазват. През 2015 г. беше извършена промяна точно въз основа на тези сигнали, подадени от Асоциация "Прозрачност без граници", които постановяват изискването, че в рамкте на една жилищна сграда по настоящ адрес може да бъдат регистрирани не повече от два пъти от обичайния брой живущи. Така че законово основание за проверки и за корекции има и всъщност областните управители са задължени от закона да организират работата - да координират с МВР и кметовете и да направят проверка", посочи Нушева.

Но допълни:

"Всъщност кметовете и администрациите са основните съучастващи за извършването на регистрации, които не са в съответствие със закона".

Все пак тя допусна, че "вероятно съществува процедура в спешен порядък да се заличат".

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от Закона за гражданската регистрация, броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище, а когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището. 

Какво означава това - обясни наскоро областният управител на Бургас Пламен Янев. "Законът казва, че на всеки 10 кв. м. жилищна площ е нормално пребиваването на 1 лице, като се допускат до двойно по-голямо число хора. Ако са в родствена връзка, дори и тройно. Ако го преобразуваме в цифри – в една средна къща 100 кв. м. на село, могат да бъдат регистрирани 20 души, а ако са в родствена връзка – 30. Когато получим сигнал, че на даден адрес има 50 регистрирани лица и отидем и видим, че има къща на 3 етажа, съвсем законно могат да обосноват тези регистрации. От там нататък, ние трябва да спазваме закона."

Както Клуб Z писа, справка на ГРАО, разпространена от регионалното министерство, показа, че къщи и апартаменти на един адрес и дори голо поле приютяват стотици обитатели - потенциални избиратели. Най-фрапантният случай е от Стамболийски, където една къща, според данните, обитават 652-ма души. На ул. "Тунджа" №2 в Горна Оряховица пък живеят 138 избиратели, въпреки, че на посочения адрес няма сграда, а поле. Апартамент в столичния "Люлин" подслонява 99 гласоподаватели. В апартамент на ет. 2 в блок в кв. "Сухата река" в София пък се ширят 83 пълнолетни съграждани.

Ето и още куриози: От данните става ясно, че през годините местните власти са допуснали регистрациите. Така например къща във Видин побира 25 пълнолетни граждани, в Русе – 59, във Варна – 84. Друга къща в Разлог пък е дом на 142 пълнолетни лица. Къща в Монтана приютява 172-ма български граждани. На тясно живеят и в къща в Пловдив, в която са регистрирани 194 избиратели. В двете махали на с. Плетена (Сатовча) са регистрирани съответно 727 и 796 лица, а в тази на с. Долно Осеново (Симитли) - 812 избиратели. 

Видно от справката, на територията на страната има 72 619 адреса, на които са регистрирани 6 и повече пълнолетни лица, които са включени в избирателните списъци, както и 1697 адреса, на които са регистрирани 20 и повече пълнолетни лица. В същото време на местни избори в малките населени места много малък брой гласове на новорегистрирани избиратели могат да окажат въздействие върху изборния резултат.

Как ще приключи сагата, предстои да видим, като се има предвид, че кметовете са тези, които правят регистрациите и те могат да (от)регистрират дадено лице.