Посред зима ръководен кадър в българския футбол ни напомни колко изостанали, архаични и посредствени са порядките в най-популярния спорт у нас.

На среща-дискусия за развитието на детско-юношеския футбол в Монтана техническият директор на БФС Георги Иванов-Гонзо направи изказване, което вече излезе извън пределите на България. Британският таблоид “Сън”, който отдавна ни е вдигнал мерника с повод и без повод, отново ни нарече “расисти”. Може да е таблоид със съмнителна репутация, но го четат много хора, а обвиненията в расизъм никак не са без основание, като се имат предвид събития от близкото минало.

На първо място, нека изясним, че БНР не подвежда. Вчера Иванов опита да се оправдае в изявление чрез БТА, че думите му били извадени от контекста. Позната “дъвка” за някой, който вече се е изложил с изпусната реплика. А можеше просто да се извини.

Всъщност, Георги Иванов дословно казва следното, чуто от аудиоизаписа:

В българския национален отбор трябва да играят само българи. Докато аз съм директор на националните отбори, чужд играч, с чужд паспорт, с друг цвят на кожата, няма да играе. Достойнство за всички българи е да играят, ако не могат, това си бие върху нас. Не искам футболисти от други държави да заместват нашите. В някои страни това може да го има, но за мен е порочна практика.”

Расистко ли е? Със сигурност е дискриминационно. И когато говорим за футбол, в 21-и век и в страна от Европейския съюз е проблем.

Заедно с това обаче има чисто спортни и системни казуси, издаващи дълбоко неразбиране на процесите във футбола. Некомпетентност, демонстрирана на среща точно за детско-юношеския футбол - една от болните теми. Това са думи, изречени от шеф в БФС, който е минал през всички етапи - беше водещ играч в България, беше и национал, след това стана треньор, ръководител…

Тепърва Гонзо ще влиза в обяснителен режим - какво точно е имал предвид за цвета на кожата. Хора като потърсения вчера от бТВ Георги Пашов, който е роден в Гоце Делчев, но е тъмнокож, тъй като корените на майка му (украинка) са в Африка, ще играят ли в националния, докато той е директор? Защитникът има много мачове за юношеските и младежкия тим на България, записа и два двубоя за А отбора.

Ако погледнем дори само националните отбори от наскоро свършилото Световно в Катар - водещи, средни и по-слаби, в много от тях виждаме екзотични имена, различни цветове, етноси и националности. На последните квалификации за голямо първенство България беше в група с Швейцария, като загуби тежко и двата мача с отбора от алпийската страна.

Тогава много хора се заеха да ни обясняват швейцарския модел, дал път на футболисти с албански и други корени. Някои от тях са родени в Берн, Базел и т.н. - като капитана Гранит Джака. Но други - като записалия вече 112 мача за Швейцария Джердан Шакири, са се появили на бял свят в Албания или Косово. Който гледа футбол, знае как играе Шакири за страната, в която му е бил даден шанс.

Швейцарският модел е пример в много отношения, към него гледат и доста по-напреднали във футбола държави. Добре, че там не са имали Гонзо в управлението на футбола. Но пък човек като него, явно сложен на тази позиция в БФС най-вече от популизъм, не би стигнал толкова високо в дадена структура в уредена държава.

Постоянно се сблъскваме с клишето, че футболът е социален феномен. Ами такъв е - с клише или без. Той си остава спортът на бедните (разбирай по-широко понятие - със средната класа), в който деца с родители от ниските слоеве могат да започнат да тренират и да стигат най-високото ниво. Такива са били Лео Меси и Кристиано Роналдо. Португалецът не е имал какво да яде, хранели са го щедри служителки на “Макдоналдс” край базата на “Спортинг” (Лисабон) с остатъци от бургери.

В България този модел не работи вече от много години. Както се изрази колега журналист точно покрай Мондиала в Катар, детско-юношеските школи в България са “луксозни детски градини”. В тях обаче футболното възпитание и обучение не са луксозни, а тотално овехтели. Все така се пробива с връзки, дават се пари “отдолу”, самият факт, че на много места продължават да се събират такси от родителите е порочна практика. Тренира се по остарели методики.

Та Георги Иванов е тръгнал из България да променя тази среда, придружен от наскоро назначения за главен методист в БФС Лъчезар Димов - работил дълги години в Германия, дипломирал се там, записал солиден стаж в “Кьолн”. И казва думи, които биха могли да се тълкуват нееднозначно. Какво заявява той на емигранти в България, децата на които искат да тренират, какво каза на хора от смесени бракове, на цветнокожи…?

Дори да е визирал неособено успешния експеримент с бразилците Марселиньо и Сисиньо в националния, не е редно да изразява тезата си по този начин.

Най-малкото поставя в непрестанен обяснителен режим специалистите по школите из страната, когато хора от различни националности и етноси заведат децата си при тях.

А социалният феномен футбол днес е гигантски бизнес. Професия за много хора. Клубният футбол все повече изтиква встрани международния с националните отбори. За огромен брой играчи, вложили сърце и умения, Европейско, Световно и т.н. са платформа да си намерят нови клубове в по-добри първенства и за повече пари. Не е задължително да пееш химна с пълно гърло, въпросът е да вършиш работа на терена.

Българският футбол и цялата държава не са в позиция да ограничават, напротив. Георги Иванов най-добре да се обгради от специалисти, с които да опита да промени средата, така че отново да започнат да излизат подготвени футболисти.

Това обаче трудно ще стане с този БФС, който през миналата година премахна ограничение за брой чужденци в отборите извън ЕС, за да угоди на определени клубове и съответно да остане на власт вечно. И това е само един от примерите за начина, по който се управлява футболът.

Добре би било Иванов да се замисли върху тези неща следващия път, когато тръгне да променя една неработеща система и прави гръмки изявления, подчертаващи властта му в националните отбори.