Вреди ли ибупрофенът и ускорява ли тежкото протичане на зараза с COVID-19? От няколко дни има тотален информационен хаос по отношение на това какви лекарства помагат при евентуално заболяване.

Засега за болестта няма открити лекарства, третират се само симптомите, обикновено с класическите противовъзпалителни средства като ибупрофен и парацетамол. Лекарите изрично предупреждават обаче да не се прибягва до самолечение, а при симптоми хората да се обръщат към лекари и да се тестват.

Затова новината, че ибупрофенът влошава протичането на болестта, бе една от най-често споделяните през последните два дни. Съобщи я дори „Ню Йорк таймс“. В същото време медиите в Германия и Австрия я отрекоха и я обявиха за фейкнюз.

Къде е истината?

Новината за вредата от ибупрофена върви по два канала. Единият е верижно предавано уотсап съобщение, което твърди, че Университетската болница във Виена е открила пряка връзка между тежкото протичане на болестта и приема на ибупрофен. Университетът във Виена отрече съобщението и публикува официално опровержение,че става дума за фалшива новина.

Но как тогава същото разпространи не друг, а френският министър на здравеопазването Оливие Веран? Веран написа в туитър в събота сутринта, че изрично препоръчва да се взима само парацетамол, защото ибупрофен може да влоши състоянието на болни от коронавируса.

Препоръката му се базира не на фалшивата новина за Виенския университет, а на статия във в. „Фигаро“. „Фигаро“ пък цитира реномираното медицинско списание „Лансет“. В статията в „Лансет“ трима медици съобщават за своя хипотеза, че ибупрофенът може да влоши пациенти, които вече са в тежко състояние.

Това се дължало на улесняване на преминаването на вируса на клетъчно ниво – пациенти, които взимат медикаменти с клетъчни рецептори ACE евентуално могат да влошат състоянието си. Според тях това е хипотетично възможно, защото на повърхността на клетката се намират АСЕ-рецептори, с които се свързват АСЕ-ензимите. Точно тези рецептори използва коронавируса, за да проникне в клетката. АСЕ-бариерните лекарства блокират ензима, рецепторите остават свободни и вирусите могат да проникнат по-лесно.

Самите изследователи обаче подчертават, че това е хипотеза, която не е клинично тествана на достатъчно пациенти. За нея са наблюдавани само 32-ма китайски пациенти.

Германски лекари също опровергаха теорията – ибупрофенът не действа като АСЕ-бариерно лекарство, а повлиява други вещества – простагландините.

Така че хипотезата в „Лансет“ е доста колеблива и не е достатъчна да се направи такъв извод, смятат те. При всички положения самолечение не се препоръчва, подчертават те.

Германският вирусолог професор Йонас Шмид-Ханазит обяви в интервю за „Билд“: „Става дума категорично за фалшиво съобщение. Няма доказателства досега, които да посочват ибупрофена като улесняващ преминаването на вируса или утежняващ протичането на болестта.“

Той също призовава хората въпреки всичко да не посягат сами към лекарства, а да се обръщат само към лекари. Всички лекарства имат и странични действия, например ацетиловите киселини намаляват съсирването на кръвта. Ако се наложи операция, взимането им може да окаже тежък ефект, предупреждава той.

„Парацетамолът също има странични действия. Питайте винаги аптекаря или лекаря си кое лекарство е подходящо за вас, особено, ако имате съпровождащи заболявания“, съветва и професорът.