Светият синод не дава благословия за изнасяне на артефакти от Църковно-историческия институт и църковния музей за изложбата в Лувъра през лятото на 2020 г., заяви пред „Площад Славейков“ Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Светия синод.

Това е принципна позиция на Синода, която се спазва неотклонно от 2004 г. насам, когато е взето решение да не се изнасят предмети от църковните хранилища в чужбина, освен по изключение за поклонения. Според епископ Герасим, запитването от Министерство на културата е било само за предмети от църковните институт и музей, но забраната обхваща и всички църкви и манастири на подчинение към Българската православна църква.

Преди дни стана ясно, че организацията на българска изложба в Лувъра с работно заглавие „Българско изкуство от XVI до XVIII век“ събужда противоречиво отношение в различни наши институции. Директорът на Института по изследване на изкуствата към БАН проф. Емануел Мутафов предупреди, че изложбата ще бъде подредена в отдела за ислямско изкуство на музея в Париж и призова всички институции да откажат да предоставят експонати. Директорът на Националния археологически музей към БАН доц. Христо Попов пък обясни, че изложбата е с широк обхват и ще включва само български артефакти. Същото становище изрази и експертът Александър Баралис.

Отказът на Църквата да участва в изложбата на българско изкуство от XVI до XVIII век в Париж е свързан и с други проблеми, допълни пред „Площад Славейков“ ст. н. с. д-р Христо Темелски, директор на Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ). Според него подготовката за тази изложба е хаотична и непоследователна. Той е присъствал на работната среща с г-жа Шарлот Мори през юли 2019 г. в Министерство на културата, но е останал с впечатлението, че липсва истинска професионална организация на изложението. Кураторите са поискали директно достъп до църковните хранилища, за да подберат експонати, а това е недопустимо, смята д-р Темелски.

Освен това славянските богослужебни ръкописи, към които са проявили интерес от Лувъра, са твърде ценни, за да заминат в чужбина без съответната застраховка и без придружител от Синода. Според директора на ЦИАИ става дума за артефакти на стойност над 1 млн. лв., а френските организатори от Лувъра са обещали застраховане само на френска територия.

Д-р Темелски е поискал да научи и къде ще бъдат изложени евентуално църковните ценности и е получил отговор, че ще бъдат в малка зала за 60 експоната в зоната за ислямско изкуство. Това, според него, е недопустимо за подобна книжнина, която няма нищо общо с исляма.

Директорът на църковно-историческия институт се почувствал задължен да напише докладна записка до Светия Синод, в която да изброи всички негативни материални и духовни последици, ако предаде артефактите. На базата на тази докладна записка Светият синод е взел решение да не предоставя експонати за изложбата.

Д-р Темелски изрази и опасения, че в Министерство на културата и до днес нямат яснота кой ще застрахова, пакетира, изпрати и придружава експонатите за изложбата. Той припомня една случка от 1981 г., когато по повод 1300-годишнината от създаването на България в Лувъра се организира подобна изложба. Тогава Църковно-историческият институт предоставя на държавата 11 ценни славянски ръкописа. При връщането им в България тогавашният председател на Комитета за култура Георги Йорданов разпорежда те да не бъдат върнати на Църквата, а да влязат в каталога на новосъздаващия се Национален исторически музей. Едва в края на миналия век, дълго след началото на прехода, ЦИАИ успява да си върне ръкописите след дългогодишни настоявания пред директора Божидар Димитров.

Площад Славейков