Ако Обединена Европа бъде разтурена, отделни странѝчки "ще се борят да играят на хорото на дадени велики сили". Това сподели Симеон Сакскобургготски на кръгла маса „Европа без стени. Какво ни обединява днес?". 

Събитието бе посветено на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Бившият премиер критикува "радикалните нагласи" "от двете крайности: крайнолеви и крайнодесни", които са готови разрушат установения ред в ЕС в името на "чиста утопия".

"Напоследък радикалните нагласи под претекст, че съществуват системи, които вече не са актуални и не функционират добре, са готови да разрушат всичко за някакъв нов свят. За мен това е чиста утопия, защото в началото на човечеството е имало такива опити, които са се провалили с цената на много кръв. Виждаме напоследък тази радикализация от двете крайности: крайнолеви и крайнодесни. Докъде води това? Няма отговор, това е черно и бяло. Това не е практично."

Сакскобургготски отдели внимание и за нарастващия популизъм, който оспорва всеки авторитет, и отправя неизпълними обещания.  

"Също ме притеснява популизмът, който обещава всичко, докато знае, че няма да може да го достави. Крайните системи са антисистеми. По принцип те отричат всяко управление. Да предположим, че ще успеят. Кой ще управлява тогава? Пълна анархия ли ще бъде? За мене няма логика в такива слова освен да се увлече човек, разбира се, и без да е добре осведомен, или да си създаде по-съществени въпроси."

Като лек срещу "крайните системи" Сакскобургготски призова за повече изслушване и всеобщо обединение.

"Ето защо пак се връщам към мярката във всичко, към дадени принципи. Най-вече да сме отворени, да слушаме. Това е нещо, което съм изпитвал през целия си живот и винаги ми е помагало. Не да надвикам някого, напротив, да го изслушам. Първо да видя накъде върви темата и след това вече да може да се ориентираме. При днешната политика е същото. Може би тук гледам pro domo, но какъв е девизът на България - "Съединението прави силата". Мисля, че това е нещо много логично и за мене, или както казват американците - in my book, това е далеч по-важно или по-вдъхновяващо от някаква си глобална революция, която няма да ни доведе доникъде. Затова мисля, че словата, които чухме днес, бяха много интересни, много вдъхновяващи."

В края на изявлението си той начерта апокалиптичен сценарий на разединена Европа, в която малките страни ще бъдат разкъсани от "дадени велики сили".

Бившият премиер настоя, че "Европа и ЕС са нашето бъдеще".

"За мен няма друга алтернатива освен Обединена Европа. Независимо от кусури или критики винаги може да се подобрят нещата. Но да се разрушат - това е безсмислено. Между нас казано, план "Б" за Европа, ако не е обединена... не искам дори да си представям какво би било отделни странѝчки да се борят да играят на хорота на дадени велики сили, които ще се радват, че са разделили Европа. Така че нека сме по-убедени, че Европа и ЕС са нашето бъдеще!" 

Берлинските стени

Бившият външен министър Соломон Паси, който бе сред панелистите, посочи, че преди 1989 г. е свързвал репресиите на режима с милицията и че си е мечтал за място, в което органите на реда отсъстват.

"Не познавам хора, които да обичаха комунизма. (...) Идентифицирахме комунизма до голяма степен с милицията. Която в други държави се наричаше полиция. Затова смятахме, че вероятно идеалната държава може да бъде изградена, ако отсъства полицията или милицията. Символ на нашите мечти бе квартал в Копенхаген, който се наричаше "Кристияния". Датчаните бяха дали на всички хипита, наркомани и оркестри един квартал, стари казарми мисля, че бяха, и им казали: "Живейте тук, в "Кристияния" и правете каквото искате."

Властите изтеглят органите на реда от квартала и когато Паси го посещава, той осъзнава, че мечтата му е била наивна.

"Естествено първото място, което видях, бе "Кристияния". Там пушеха, смъркаха, боцкаха се, какво ли не. Първото нещо, което бяха направили, бе да премахнат полицията. Те казаха: "Ние сме свободни хора и нямаме нужда от полиция." Живеят няколко месеца, започват кражби, престъпления, посегателства срещу техния живот. Тогава стигат до извода, че няма как без полиция и правят своя собствена полиция."

Паси обясни, че жителите на Европа вярвали в подобна илюзия - те смятали, че след падането на Берлинската стена ще настъпи край на разделението по света.

Вместо това започват да се строят "маса други стени едновременно".

"Беше изградена стена в Йерусалим. Започна вече да се гради стената между САЩ и Мексико. Видими и невидими стени. Стената между всички нас - жителите на Европа и мигрантите, които идват към Европа. Започнаха да се издигат и стени между самите нас."

Паси разказа как, като видял Берлинската стена през 1987 г., се е замислил, че "може да се пусне влакче по нея да обикаля Берлин". 

"Но за добро или лошо човешката емоция е над всяка логика и емоцията разруши стената с такава сила, че никакъв атракцион не можеше да стане впоследствие от нея. В момента имаме в София парче от Берлинската стена. (...) Всички ние държим в нашите офиси или кабинети парченца от Берлинската стена. Тя се превръща в нещо като парченце от кръста на Христос. Не знам дали, ако се съберат всички парчета, ще получат 5 Берлински стени или 50."