Истанбулската конвенция за защита от домашно насилие не третира темата за брака - извън контекста на насилствения такъв, не налага на държавите, в чиито конституции пише, че това е съюз между мъж и жена, да припознават еднополови бракове, нито третира по какъвто и да било начин дефиницията за "семейство".

Документът на Съвета на Европа не изисква от страните, които го ратифицират, да предприемат каквито и да било мерки да "разпознават" или да дават специални права на хора на базата на половата им идентичност - единствено потвърждава, че половата принадлежност е сред темите, по които не се допуска дискриминация. Не се изисква и даване на легален статус на хората със хомосексуална ориентация. 

Конвенцията "не се намесва в правото на родителите да възпитават своите деца", но окуражава държавите, които я ратифицират, да включат в учебните програми "материали за борба с домашното насилие". Как точно да се случва това е въпрос на самите държави. 

Това са част от заключенията на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) за съдържанието на Истанбулската конвенция. Становището е изготвено заради запитване от Армения дали Истанбулската конвенция противоречи на националната конституция, която също като българската например, постановява, че бракът е съюз между мъж и жена. Становището на Венецианската комисия по този повод разглежда специално използването на термините "gender", "gender идентичност", "сексуална ориентация", "семейство", "брак".

В България Истанбулската конвенция не е ратифицирана, въпреки че бе подписана, заради недоволство от националистическите формации във властта, БСП и гласовита реакция от определени обществени среди. Отделни представители на голямата партия във властта - ГЕРБ - също се изказаха против документа, парафиран от всички страни в Съвета на ЕС без Русия и Азербайджан, но все още нератифициран в някои от страните. България е единствената държава на Балканския полуостров, която не ратифицира конвенцията. За да се случи този отказ от ратификация ГЕРБ сезира Конституционния съд, който пък реши, че документът за мерки против насилието над жени и домашното насилие противоречи на основния закон. Заради подобна обществена ситуация в Армения - страната поиска становище от Венецианската комисия.  

 
Венецианската комисия обяснява, че в опредени държави, в това число и Армения, откъдето е поводът за тълкуване, реакциите срещу документа са заради възможно неразбиране, че понятията "пол" и "джендър" са различни и едното не замества другото. Понятието за пол, съгласно становището, означава биологичните реалности, докато понятието джендър означава обществените очаквания, свързани с тези реалности. Няма исикване в правния ред на държавите да се въвежда второто понятие, уточняват също юристите. 

Комисията посочва, че в много от държавите в Европа има проблем с домашното насилие, както и че конвенцията само отчита, че насилието над жени не изхожда само от биологичните различия между жените и мъжете, но и от "социално конструирани роли, поведения и атрибути, които дадено общество смята за подходящи за жените и мъжете". 

Истанбулската конвенция е Конвенцията е подписана от 45 от 47 държави в Съвета на Европа (без Русия и Азербайджан), както и от ЕС. Повечето от изброените държави са ратифицирали документа. Няма ратификация в страни като България, Армения, Великобритания, Словения, Литва, Латвия, Чехия, Унгария. 

Венецианската комисия е консултативен орган по конституционно право, създаден към Съвета на Европа. Становището на комисията по съответствието на Истанбулската конвенция с арменската конституция е изготвено от членовете на комисията от Албания, Чешката република, България, Швейцария и Нидерландия.