Знаменитият съветски дисидент Владимир Буковски почина на 76-годишна възраст в резултат на сърдечен пристъп, съобщиха от оглавявания от него „Буковски център“.

Той бе човекът, който първи разкри пред света истината, че режимът в СССР подлага инакомислещите на принудително психиатрично лечение. И прекара 12 години по затвори, лагери и психиатрии.

Буковски се споминал късно снощи в болницата „Едънбрукс“ в британския град Кеймбридж, където живееше след изгонването му от СССР през 1976 г. През последните години той имал сериозни здравословни проблеми, отбелязват от „Буковски център“.

Кой бе той

Владимир Константинович Буковски е роден на 30 декември 1942 г.

Първият му конфликт с властта е още през 1959 г. Едва 17-годишният младеж е изключен от училище, защото участва в списването и издаването на ръкописно списание.

Година по-късно Буковски заедно с други бъдещи знаменитости на дисидентското движение като Юрий Галансков и Езуард Кузнецов става инициатор на редовните младежки сбирки пред паметника на поета Владимир Маяковски в Москва. Проявите стават известни като „маяковки“.

Властта погва „маяковците“ и домът на Буковски е обискиран. Милицията открива негово съчинение за необходимостта от демократизиране на ВЛКСМ – съветския комсомол. Следователят го обявява за „тезиси за разпадането на комсомола“. А Буковски, който по онова време е студент първи курс по биология, не е допуснат на сесия и изключен от Московския университет.

Диагноза – вялотекуща шизофрения

През 1962 г. Владимир Буковски е диагностициран с „вялотекуща шизофрения“. Диагнозата е поставена от нейния автор - съветския психиатър Андрей Снежневски. Тази диагноза е призната единствено в СССР и няколко други комунистически страни по онова време и служи като оправдание за репресии срещу дисидентите.

Западни психиатри обаче също успяват да прегледат Буковски и го обявяват за напълно здрав.

Първият арест

За първи път Владимир Буковски е арестуван през 1963 г. заради фотокопиране на забранената в СССР книга „Новата класа“ на югославския дисидент Милован Джилас. Изпратен е в психиатрията в Ленинград (днес Санкт Петербург), където попада в лапите на друго „светило“ на психиатрията – Данил Лунц. Той пък обявява, че всеки, несъгласен със съветската власт, не може да не бъде луд.

След няколко месеца на свобода Буковски отново е арестуван и пратен в психиатрия. Този път прегрешението му е, че подготвя митинг в защита на подсъдимите писатели Андрей Синявски и Юлий Даниел.

Лагерите

През 1967 г. Буковски е задържан за трети път – заради протест срещу арестите на дисиденти. Този път е признат за вменяем и изправен пред съда. Получава три години лагери . Последната му дума пред съда е записана нелегално и разпространена, като става изключително популярна.

Буковски се завръща в Москва през 1970 г. и веднага оглавява създадения в негово отсъствие дисидентски кръг. Без страх от следене и репресии той постоянно дава интервюта на западни кореспонденти. Голямата му заслуга е изпращането на писмо от 150 страници до западни психиатри, съдържащо доказателства за насилственото лечение на инакомислещите в СССР.

През 1972 г. Буковски е арестуван за четърти път и получава най-тежката си присъда – 7 години лишаване от свобода.

Без да иска, комунистическият орган „Правда“ превръща дисидента във всесъюзна знаменитост, като в уводна статия го обявява за „злостен хулиган“.

В затвора в град Владимир заедно с осъдения психиатър Семьон Глуман Буковски написва книгата „Помагало по психиатрия за инакомислещи“.

Размяна за Луис Корвалан

В края на 1976 г. Буковски е разменен срещу арестувания в Чили генерален секретар на компартията Луис Корвалан. Идеята е на чилийския президент ген. Аугусто Пиночет. И двамата затворници научават за договорката едва когато слизат на летището в Женева.

Размяната ражда следната знаменита „частушка“ в СССР:

Поменяли хулигана
На Луиса Корвалана.
Где найти такую блядь,
Чтоб на Брежнева сменять?

Буковски бе готов да се срещне с Корвалан на свобода. Приживе той твърдеше, че чилийската и съветската компартии забранили такава среща. Корвалан пък казваше, че изобщо не е знаел за такава идея.

Владмир Буковски е изгонен от СССР, без да бъде лишен от гражданство. Самият той никога не е имал намерение да емигрира.

„Не, аз не исках да се махам. Евреите отиват в Израел, немците – в Германия (...) Ама къде да бягаме ние, руснаците? И защо в крайна сметка трябва да си ходим ние? Нека емигрират Брежнев и компания“, пише той в биографичната си книга „И се връща вятърът...“

На свобода

Владимир Буковски се преселва във Великобритания. Завършва неврофизиология в Кеймбридж. Така и не се жени. Написва книгите „И се връща вятърът...“ и „Писма на руския пътешественик“.

През април 1991 г. Буковски посещава СССР за първи път след изгонването му. Хвали се, че е изнесъл 3000 листа със секретно съдържаие от сградата на ЦК на КПСС.

Буковски разговаря с друг виден дисидент - Борис Немцов, през 2007 г. Немцов бе убит край стенитена Кремъл през 2015 г.

Кандидатира се за президент на Русия през 2007 г., но му отказват регистрация. Причините са, че през последните десет години е живял извън страната и че няма документ, потвърждаващ рода на заниманията му.

Отказ на паспорт и обвинения за детска порнография

През 2014 г. руското посолство в Лондон отказва да издаде нов международен паспорт на Буковски. Съобщават му, че не могат да потвърдят руското му гражданство и че той вече не може да бъде считан за такъв.

През същата година Скотланд ярд обискира дома на Буковски по сигнал, че от намиращ се там компютър е влизано в сайтове с детска порнография. На твърди носители в жилището са открити над 20 000 такива снимки и клипове.

Има предположение, че зад всичко това стои Кремъл. Самият Буковски престава да се появява публично по съвет на адвокатите си.

Прокуратурата в Обединеното кралство обвини Буковски в изтегляне и съхраняване на детска порнография. Дисидентът твърдеше, че е изучавал достъпността до такива сайтове в края на 90-те г. на ХХ век, когато се е занимавал с проблема с цензурата в интернет. По-късно от прокуратурата уточниха, че обвинението е само в извършване на елементи от посочените престъпления.

Процесът срещу Буковски бе прекратен през 2018 г. заради влошеното му здраве. Преди това той претърпя сърдечна операция в Германия.

Възгледите

Възгледите на Владимир Буковски бяха близки до тези на британските консерватори. Същевременно знаменитият дисидент не пестеше критиките си към ЕС. Според Би Би Си той е бил един от идеолозите на ЮКИП – Партията за незаисимост на Обединеното кралство, която бе главният инициатор на „Брекзит“.