ЯНА ВАСИЛЕВА

БОН - Веднъж на два месеца общината в Бон организира търг, за който отправя официална покана към жителите на града - да дойдат да наддават за вещите, забравени от техни съграждани тук или там, и надлежно предадени на градските власти, както разпорежда законът.

„Който намери нещо загубено, трябва незабавно да го предаде в бюрото за намерени вещи”, гласят правилата, които не правят разлика между скъпия таблет и далеч по-евтината плетена вълнена шапка.

А ако в срок от 6 седмици съответната вещ остане непотърсена, отива на търг да си търси нов собственик. Специални правила има и за случайно намерените животни, но засега ще се ограничим с неодушевените предмети.

Независимо от ранния начален час, залата е пълна и интересът на публиката е повече от очевиден: изложените за продан находки (предимно велосипеди) са обект на внимателен оглед, защото този търг не е съвсем като другите - предметите се продават без да се навлиза в подробности за тяхното състояние, което далеч невинаги е най-доброто.

На търга преобладават велосипедите.

Но купувачите са готови на всичко, както проличава в течение на процеса - основно значение има ниската цена, макар да носи съответните рискове. А и - отново както проличава постепенно - преобладаващата част от участниците в търга очевидно нямат намерение лично да се възползват от покупките, а се стремят към принадена стойност.

1, 2 или 5 евро - оттам тръгват цените на велосипедите, складирани в бонската община, като съвсем нерядко първоначалната цена може да се запази и решително да ощастливи някого. Оттам-нататък може да се наддаде и до сто, но рядко. А неколцина складират по няколко придобивки, включително непълноценни возила без едно колело или седалка, но купувачите очевидно разчитат, че те ще им влязат в работа и след това ще могат да бъдат препродадени.

„Професионалните” купувачи си личат с просто око, особено когато с велосипедите се приключи и настъпва истинското, действително неизчерпаемо разнообразие - от айфони, бельо, каски, сапуни, раници, козметика, дрехи, детски играчки и какво ли още не.

Не ги продават поединично - струпват куп от находките, които тръгват с цена от пет евро, например. И когато стигнат 30, някой ги грабва и се отправя към дома да разгледа вече по-подробно с какво се е сдобил, защото чантите и кашоните, в които се предлагат предметите, изобщо не дават ясна представа какви съкровища крият. Е - може и да не крият, разбира се, но съдейки по интереса и към тази своеобразна форма на сделката, купувачите не са оставали разочаровани досега. И си правят много добре сметката как след това ще изнесат на някой битак стоките индивидуално и така ще могат да направят удар.

Често предлаганите за продан кашони имат съвсем неясно съдържание, но въпреки това се разграбват.

„Намирал съм и златен пръстен”, споделя не без задоволство гражданин, който една след друга влачи към колата си закупените чанти, торби и раници с неясно съдържание.

През това време на вниманието на останалите продължават да се представят блузки, чадъри, очила и часовници, тежести за въдица, картини в рамки, албум за Сицилия.

Търгът върви с пълна пара, провеждан изключително вещо от оторизираното лице, което освен, че носи приходи на общината, е и източник на добро настроение за участниците, чиито усмивки постоянно предизвиква с някоя и друга шега или уместен коментар.

И накрая без съмнение всички са доволни: градските власти са си помогнали на бюджета, купувачите са направили изгодни сделки и със сигурност и двете страни вече очакват следващия търг - само след два месеца.